Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заблуди и реалност

Автор: Елена Маринова / 05.09.2007
Оцени тази статия:

Преди известно време попаднах в ситуация, която ме изненада не толкова за това, че се случва сега, а по-скоро за това, че се случва в сектор, характеризиращ се със значителна конкуренция (доставка на интернет). Накратко, след няколкоседмични опити да обясня какъв проблем имам и да  моля за съдействие при решаването му (между другото винаги попадах на различни служители, които упорито отказваха да се представят) установих, че фирмата-доставчик на интернет явно има по-голям проблем от моя, даже няколко проблема, като се изключа техническия, от който започнаха всички беди: (1) организационен проблем - липса на координация между условно наречените отдел „връзка с клиенти" и отдел „отстраняване на повреди"; отказ от поемане на ангажимент кога ще бъде отстранена повредата с абсурдните обяснения „сега е лято..." (предполагам, че искаха да ми кажат, че повечето от служителите им са в отпуск) и „има много подобни оплаквания..."; (2) философски проблем - повредата беше отстранена за няколко часа след като преминах от „фаза учтивост" към „образователна фаза", т.е. кратка дистанционна беседа за това как, по мое мнение, служителите на фирма от сектора услуги трябва да се отнасят към клиентите, завършваща с фразата, че има други доставчици на интернет в София и че разходите по смяна на Интернет доставчика не са големи.

За пореден път се убеждавам, че има елемент на погрешно разбиране на същността на пазарната икономика. Има някои заблуди относно значението на пазарната икономика, които сякаш са общоприети.

Практическото значение на понятието „пазарна икономика" е конкуренция, основана на равнопоставеност (в смисъл: липса на привилегии на отделни играчи вътре в дадена група и/или на привилегии на дадена група за сметка на друга група), между производители, дистрибутори и купувачи, във връзка със създаване, дистрибуция и потребление на стоки и услуги, които съответстват на изискванията (критериите, стандартите) на определена „целева" група. Икономическият смисъл на пазарната икономика е постигане на равновесие между изискванията (критериите, стандартите) на отделните групи производители, дистрибутори и купувачи чрез търсене на решения и постигане на компромиси, доброволно и съзнателно поети от отделните групи.

За разлика от централно планираната икономика, при пазарната икономика трудно може да съществува перманентно господство на една определена група или играч.

Решенията и действията на играчите при пазарната икономика се основават на взаимно доверие, докато при централно планираната икономика субектите (те не могат да бъдат определени като играчи) действията, в повечето случай без преди това не им се налага да вземат решения, се основават на някаква форма на принуда (например административна, в най-добрия случай).

Заблуда 1: „Пазарната икономика е система, възникваща от системата на централно планираната икономика. Обаче за разлика от централно планираната икономика, когато само някои групи и субекти правеха каквото си искат, както си искат и докогато си искат (например да печелят за сметка на други групи и субекти), при пазарната икономика всеки е свободен да прави каквото си иска, както си иска и докогато си иска (например да печели за сметка на друг играч; тук не става дума за това дали икономиката е zero- или non-zero sum game)."

Пазарната икономика и централно планираната икономика са две различни икономически системи; или по-практично казано: не е необходимо част от съзнателния ти житейския път да е преминал във фаза някой друг да определя какво искаш и търсиш, да ти го набавя, да ти казва какво да правиш (в повечето случаи с нищо не значещото обяснение, че това което трябва да направиш ще е от полза за обществото). Ако пазарната икономика следва централно планираната икономика, като икономическа система в дадена страна, то се дължи в повечето случаи на еволюиране в мисленето (това важи за прехода от централно планирана икономика към пазарна икономика; защото за прехода от пазарна икономика към централно планирана икономика е необходимо деградиране на личността и/или физическа принуда).

По отношение на втората част - вярно е, че всеки може да си прави каквото иска (стига разбира се да действа законосъобразно и законите да важат с еднаква сила за всички). Ако останалите играчи не одобряват действията на другите, си намират други, с които да работят. Само че това не изчерпва разликата между пазарната и централно планираната икономика: пренебрегва се резултата от действията по желание. При централно планираната икономиката субектите, които имат привилегията да действат както си искат, обикновено  нямат късмета, за щастие, да го правят за дълго време: или в резултат на колапс на централно планираната икономика, в положителния сценарии, или в резултат на изпадане в немилост на съответните субекти, не дотам положителен сценарии, защото се появяват други фаворити. И така до безкрай...

Заблуда 2: „При пазарната икономика може да има гарантиран пазар и клиенти."

Може и да има, може и да няма - зависи от отделните играчи и от взаимоотношенията между тях. А и какво означава гарантиран пазар и клиенти? Никой не е „вързан" за никого. Пазарната икономика е динамична система. Това обяснява защо е малко трудно да се говори за гарантиран пазар и клиенти на дадена фирма. Липсата на увереност в собствените възможности на някои играчи е причина те да търсят намеса на държавата за гаранции на нещо, което в повечето случаи е меко казано абсурдно. И най-важното, ако например техен конкурент или клиент поиска някакви преференции, същите тези субекти ще ги обявят за анти-пазарни.

Заблуда 3: „Както и при централно планираната икономика работата (може и симулиране на работа) е по-важна отколкото резултатите, които се постигат от работата."

Има се предвид това, че измерител за дейността е по-скоро времето за вършене на една работа, отколкото резултата от нея. Или нещо от рода на това, че количеството е по-важно от качеството. Няма такова нещо. Но има едно понятие - производителност - универсален критерий както за качеството на работата, така и за вложените ресурси. Ако някой играч има ниска производителност, той просто бива „изтласкван" от по-производителните си конкуренти - т.е „естествен подбор". Защото при пазарна икономика разхищението на ресурси е недопустимо и не се толерира. При централно планираната икономика за разхищение на ресурси не се говори, но то се случва защото някой определя колко, къде и как да бъдат насочени те (т.е. „изкуствен подбор"), в този смисъл разхищението несъзнателно се толерира.

Заблуда 4: „Принципът „качествено обслужване на клиента" важи до сключване на договор, след това е по-важно фокусиране към разширяване на дейността (в случая често се използва понятието клиентска база)."

Има растеж, съществуват „грешки на растежа (growing pains). Накрая обаче: (1) грешките се преодоляват и се преминава към фаза зрялост или (2)  грешките стават патологични и водят до летален край, т.е. унищожават организма.

Вярно е, че има разходи по трансфер т.е. замяна на един производител (доставчик) с друг. Част от разходите могат да бъдат точно измерени, друга част - не могат да бъдат точно измерени - например психическо натоварване от комуникиране с  отсрещната страна. Част от разходите по трансфер са еднакви, други са специфични за отделните типове клиенти. До едно определено ниво на тези разходи страната, подценяваща принципа „качествено обслужване на клиента" няма да бъде наказана, т.е. заменена с друг производител (доставчик).