За занаятите или историята на един обущар

Представете си, че сте обущар. Решавате да си отворите малко ателие и да се грижите за прехраната си чрез най-доброто, което умеете. Успявате да си спечелите клиенти и уменията Ви започват да се възнаграждават все по-често. Работите трудолюбиво, плащате си данъците и клиентите Ви са доволни. Един ден в работилничката Ви идва група непознати.

 – Покажете майсторското си свидетелство!

 – Свидетелство за моето майсторство са хората, които имат нужда от мен и се доверяват на работата ми – моите клиенти.

 – Трябва документ – задължително е!

 – Нямам документ.

 – Плащате ли задължителния членски внос?

 – За какво?

 – Не сте ли вписан в задължителния регистър?!?

 – Какъв регистър?

 – За задължителното Ви членство в Занаятчийската камара.

 – Аз просто искам да работя. За какво ми е да се вписвам в някакъв регистър и да членувам някъде?

 – Задължително е, за да Ви помагаме.

 – Но аз не искам да ми помагате.

 – Не може да не искате. Задължително е. Има го в Закона.

И това са хората, към чиято браншова организация сте разпределени и те са натоварени с тежката и отговорна задача да подпомагат и да се грижат за развитието Ви. Натоварени със закон – Закона за занаятите. Натоварени от група държавници, които някога са решили, че Вашата дейност е "гръбнакът" на икономиката и Ви трябва помощ и целенасочена политика, независимо дали Вие искате или не.

***

Една от най-широкоразпространените заблуди в съвременната история на света е, че държавата трябва и може да се меси в дейността на предприемачите и да подпомага бизнеса. Често, тя го прави чрез изкуствено създадени организации, давайки им уникална и монополна власт над редица аспекти на икономическия живот в страната. В България, това е постигнато чрез законодателство, принуждаващо десетки хиляди хора да членуват в подобни организации. Принудително, безмилостно, без право на избор.

Защото е за тяхно добро!

Вярата, че шепа хора знаят по-добре от милиони потребители, могат да диктуват всяка една стъпка на отделния индивид и трябва да помагат на едни със средства, спечелени от други противоречи на най-фундаменталните принципи на икономиката. По този начин само с една грешна регулация се решава кой може и кой не може да работи това, което умее и което желае. С едно-единствено спуснато правило се подронва репутация, изграждана и признавана с години.

Такава е историята на всяко начинание, попаднало в полезрението на властимащите като важно. Такава е историята на обущаря и хиляди други като него – сами по себе си единички, силно уязвими и подвластни на множество наложени регламенти и бюрократични спънки.

Защото те са важни!

Но важни за кого и по какъв начин това налага намеса?

Ако самите те са важни, то задължителното им сдружаване, условията, на които трябва да отговарят, за да могат да работят и редицата бюрократични изисквания, не само, че не им помагат, но спъват тяхното развитие и съществуването им изобщо.

Ако тяхната работа е важна, то те сами могат да решават по какъв начин да се възползват от всичките си възможности и никой държаван апарат не е способен да научи предприемачите на това.

Ако качеството на работата им е важно, то хората, ползващи услугите им могат по съвършен начин да "отсеят" можещите от неможещите и това правило е доказано много преди изобщо някой да си помисли за създаване на държава и бюрокрация.

Всичко посочено тук обезсмисля налагането на подобна груба намеса в професионалния живот на хората. Освен това множеството изисквания, обхващащи дори образованието, обучението, квалификацията и необходимите професионални, организационни и творчески познания изкривяват логиката и пряката връзка в горните зависимости. Така, държавата не само не трябва да регулира излишно начинанията на хората, но трябва да е най-висшият пазител на тяхната свобода.

Защото те трябва да са свободни!

Днес не са, но могат да бъдат. Монополът на всички квазидържавни организации трябва незабавно да бъде премахнат. Бариерите за навлизане в която и да е професия или занаят трябва да бъдат вдигнати. Намесата на държавата в стопанския живот трябва да бъде намалена до минимум, защото свободата е най-изконното право на индивида и най-прекият път към просперитета на човечеството.