За узаконения грабеж и националната статистика

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Според критиците на пазарна икономика само богатите печелят от ограничената държавна намеса, но не и обикновените хора. Тази седмица Националният статистически институт обяви, че започва проучване на навиците на „обикновения човек“. Явно НСИ ще търси как демократичните промени са се отразили върху живота на обикновения гражданин, т.е. как се храни, какво обича, колко работи и как почива. Данните, получени от това проучване, ще се съпоставят с данни от проучване по същата методика, проведено през 1988 година. Тогава държавата се е „интересувала“ как използваме времето си. Сред въпросите ще бъдат включени питания за това, дали се работи у дома, колко често се пазарува, дали се пътува, както и колко време отива по опашки, спирки и т.н. Тогава резултатите са служели на централното планиране

Не знаем защо статистическият институт иска да знае „бюджет на времето“ на гражданството. Не е ясно и какво точно цели извън това „претегляне“ на „обикновения човек“. Със сигурност обаче може да твърдим, че резултатите от него могат да оправдаят редица недомислици в държавната администрация. Практиката показва, че когато държавата се опитва да реши едни проблеми, създава (много повече) други. Така например колективното договаряне във Франция, както и в други държави, се възприема, след като държавата решава, че предприятието не е само частна инициатива, а и национален приоритет. След края на Първата световна война разрушената икономика според политиците може да се възстанови само със строг контрол над това как националните ресурси се използват от частните предприемачи, с това как се произвежда, колко работници са заети с тези стопански дейности, и може ли да има право предприемачът да разполага със своята инициатива. Същото може да се твърди и за опитите на правителствата да оправдаят „очакванията“ към предлаганите услуги на пазара като цена (с намеса в конкуренцията) и качество (със „защита“ на потребителите), което практиката показва, че заплащаме доста високо (включително и като по-висока цена за по-ниско качество).

Изводите от изследването само могат да дадат аргументи на държавните служители да се „намесят“, за да подобрят живота на „обикновения човек“, т.е. да намерят оправдание за редица неоправдани мерки. Както Бастиа посочва в популярното си есе „Физиология на грабежа“ (1948), любопитството на правителството никога не е случайно: в повечето случаи то се определя от желанието да бъдат открият „общи“ нужди, които да изискат държавна намеса, а оттам и необходимост за преразпределяне, с което се отварят нови възможности за законов грабеж. Методичният план на правителствата, според Бастиа, се изразява с непрекъснатото разучаване на хората и техните страсти, което им позволява да открият своя интерес за нови служби, позиции и финансови средства за разпределяне. Единственият начин да се противостои на тези действия на управляващите е да се защитава личния живот и да се затворят всякакви открити опити за намеса на държавата с преразпределяне на ползи и разходи.

Заплащането на данъците, освен заради принудата, включва услуги, които държавата трябва да гарантира, тези услуги, които за удобство наричаме публични. Те могат да се разбират като защита на индивидуалните права, частната собственост и договорите, и макар и да се използват за държавни монополи. Предимството на статистиката може да се разбира като предоставяне на информация, която може да се използва при взимането на решения на фирмено ниво, не на ниво държавна администрация. И тъй като това проучване не дава никаква конкретна информация, не е ясно защо трябва данъците да покриват разходи за „претегляне“ на обикновения човек.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.