Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За търговията с компенсаторни инструменти и "справедливата" цена

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На редовното си заседание в сряда (23 януари) депутатите от парламентарната комисия по икономическа политика подкрепиха на първо четене Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Според зам.-министъра на икономиката Калоян Нинов, който представи законопроекта, този закон е технологичен, уреждащ регистрацията и прехвърлянето на собствеността и няма отношение към реализирането на тези инструменти.

Основните положения в проекта за закон са:

1/ Създава се единна система за регистрация на собствеността и сделките с компенсаторни инструменти (компенсаторни записи, жилищно-компенсаторни записи и поименни компенсационни бонове). Издаването, сделките и плащанията с такива инструменти ще се регистрират в Централния депозитар.

2/ Продажбата на компенсаторни инструменти ще се извършва само на фондовата борса при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Борсовия правилник. Така според зам.-министър Нинов до голяма степен ще се улесни процеса, ще се спестят разходи и ще се ограничи възможността за фалшифициране на временните удостоверения. Пак според г-н Нинов даването на възможност на притежателите на компенсаторни инструменти да участват директно в закупуването на акции създава предпоставки за елиминирането на посредниците, които досега (по думи на зам.-министъра и депутати) акумулираха огромни печалби.

3/ Според мотивите, с които Законът за сделките с компенсаторни инструменти е внесен в Народното събрание, въвеждането на "пазарен механизъм на търговия чрез фондовата борса" осигурява "възможност за постигане на справедлива пазарна цена".

Коментар:

Коментарът по-долу е насочен по-скоро към философията, залегнала в проекта за закон, отколкото към конкретния механизъм, въвеждан с него:

1/ Функционирането на единен регистър на компенсаторните инструменти би имал предимства в следните насоки: първо, увеличава се сигурността на оборота на компенсаторните инструменти и второ, намаляват се разходите по сделките, свързани с проследяването на състоянието и движението на компенсаторните записи и на начина на тяхното използване. Още повече, че това може да доведе до по-пълно оползотворяване на капацитета на Централния депозитар.

Въпросът е дали чрез въвеждането на единния регистър ще се премахне напълно рискът от изкривяване на информацията. Такъв риск съществува, ако администрацията няма достатъчно стимули да подава коректна информация към регистъра. Такива стимули засега липсват. Това става видно от досегашните безрезултатни опити да се установи точния обем на циркулиращите компенсаторни инструменти. От края на 2000 г. в Центъра за масова приватизация (ЦМП) се води Централен регистър на компенсаторните записи. Подобна статистика се събира и в Министерството на земеделието. Въпреки наличието на електронен регистър и течащата от няколко месеца инвентаризация на записите под ръководството на Калоян Нинов, точният брой на емитираните книжа все още не е напълно изяснен, а цифрите, които се подхвърлят в публичното пространство, все още са в сферата на предположенията и варират в граници, които не могат да бъдат определени като пренебрежими.

2/ Странно е схващането за пазар, което е залегнало в проекта на закон и мотивите към него. Не е ясно защо търговията на борсата се възприема като пазарен механизъм, а търговията между лицето А и лицето Б (с или без участието на посредника С) не се възприема като такъв. Според икономическата теория пазар имаме винаги, когато потенциалните продавачи на стоки или услуги влизат в контакт с потенциалните купувачи и са налице средствата на размяната.

Странна е и концепцията, че посредниците трябва да се елиминират, защото се обогатяват за сметка на притежателите на бонове. В крайна сметка в основата на търговията е взаимната изгода. Страните по всяка сделка (включително за посредничество) се ангажират в нея с цел извличане на изгода. В този смисъл не е ясно защо се смята за ненормално посредникът да се стреми да извлече колкото се може по-голяма печалба, помагайки на притежателя на компенсаторен инструмент да го реализира. Явно в основата на това схващане стои презумцията, че хората не разбират, не знаят и не мислят, следователно трябва да им се помогне, за да не ги измамят. Защото в крайна сметка става въпрос за около 800 000 избиратели, притежаващи такива инструменти.

3/ По време на дискусията в икономическата комисия лайтмотив в изказванията и на представителя на вносителя, и на депутатите беше, че този закон си поставя за цел уреждането на механизъм за постигане на "справедлива пазарна цена". Дефиниция на този термин не беше дадена.

Понятието "справедлива пазарна цена" не съществува в никой икономически речник и не е обект на нито една от съществуващите икономически теории. Дефиницията на цена е това, което се плаща в замяна на нещо (Вж. Dictionary of Economics by Graham Bannock, R.E.Baxter and Evan Davis). Пазарна цена е всяка цена, която не се определя по административен път. Справедлива пазарна цена очевидно е нововъведение на българския законодател. Засега липсва определение на това колко е справедливо, за кого и кой го определя.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!