Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За справедливостта и последиците от новата линия на бедност (интервю с Адриан Николов)

Автор: ИПИ / 20.09.2019
Оцени тази статия:

Интервюто е публикувано за първи път във вестник "Трета възраст".

- Социалното министерство пусна за обсъждане нова методика за изчисляване на линията на бедност, тъй като сегашната била от 2006 г. Новата щяла да бъде в съответствие с Евростат и се ползва във всички страни от ЕС. Линията за бедност през 2019 г. е 348 лв. Каква промяна да очакваме с новата методика, за която обещават „да е по-справедлива“?

 - Равнището на новата линия на бедност е в рамките на 10 лева от това на старата, и по тази причина преките последствия от нея няма да са значителни поне на първо време. Трябва да започнем с това какво зависи от размера на линията на бедност: понастоящем това са предоставянето на храни за бедните, великденските и коледните надбавки за бедните пенсионери, правната помощ за бедните и помощите след бедствие, а планът на социалното министерство е с нея да бъдат обвързани и помощите на хората с трайни увреждания. Тъй като линията на бедност се премества с малко нагоре, то това означава че право на изброените помощи ще имат малко повече хора отпреди. Справедливостта идва най-вече от опростяването и уеднаквяването на методиките, както и от отнемането на правото на правителството да дефинира линията на бедност „както си иска“, вместо да ползва стабилна статистическа методика.

 - Какво всъщност означава „линия на бедност“ – че може да се живее с тази сума месечно?

 - Линията на бедност е относително понятие, което разделя обществото на две групи спрямо средното заплащане. За абсолютно крайно бедни в света е прието да се смятат хора с доходи под 1.90 долара на ден (3.23 лв.). Само за тях може да твърдим, че са наистина бедни. Но много малко хора у нас отговарят на тези критерии, защото  сме част от развития свят и не е голям броят на тези, които системно срещат трудности да се изхранват и отопляват.

Относителната бедност се интересува от това къде е дадено домакинство спрямо средностатистическото за обществото, в което се намира. За хората с доходи под линията на бедност е необходимо държавата да положи особена грижа. Към 2018 г. страната, с която най-често ни сравняват – Румъния – има линия на бедност малко под нашата, но в повечето страни от ЕС тя е доста по-висока: в Чехия около два пъти, в Белгия около три пъти.

 - Недоумение буди разминаването в изчисленията кой е беден – за 2018 г. например според правителството това са хора с доходи до 321 лв., според финансирания от държавата НСИ – с 351.11 лв.

 - Разликата идва от обстоятелството, че прилаганата досега от правителството методика мереше бедност през комбинация доходи и материални условия, а НСИ мери само чрез доходи, с допускането, че домакинствата първо задоволяват основните си потребности с наличния доход, а после всичко останало. На практика предложението на социалното министерство елиминира това „двойно броене“, приравнява линията на бедност, която ползва правителството с тази на НСИ. Тук е и моментът да споменем, че методиката на НСИ е доста по-точна от тази ползвана досега от правителството по чисто статистически причини. Тя е и същата, прилагана от Евростат за целия ЕС.

 - Независимо дали изчисленията на линията на бедност са на правителството или на НСИ, не е ли твърде висок броят на хората под тази линия – 1 550 800 души, т.е.  22% според НСИ за 2018 г.?

 - Бедността несъмнено остава сред много големите проблеми на България, като страната ни остава на дъното в ЕС в тази негативна класация. Любопитното е, че в рамките на съюза две държави от бившия Източен блок – Чехия и Словакия – се нареждат на първо и трето място с най-нисък дял  на  лица в риск от бедност. Това от своя страна, демонстрира, че наследството на социализма далеч не е непреодолимо при желание за създаване на работещи демократични и пазарни институции. Разбира се, в тяхна полза работи и чисто географската близост със Западна Европа, и по-лесната интеграция с доста по-развитите ѝ пазари.

Що се отнася до България, има два ключови фактора, които обричат човек (и по-точно, домакинство) на бедност – липсата на образование и принадлежността към ромския етнос. По тази причина политиките за борба с бедността трябва да са насочени не толкова към директното субсидиране на бедни семейства, колкото към подобряването на образованието и уменията на тези, които са в състояние да работят, и по-нататъшната интеграция на етическите малцинства.

При пенсионерите в риск най-често са живеещите двойка пенсионери, които нямат млади хора в домакинството, или самотно живеещите пенсионери. Те срещат по-голяма трудност да задоволяват потребностите си.

 - Не е ли много малка помощта за хората под линията на бедност?

 - Този въпрос отваря темата за обхвата на политиките за борба с бедността като цяло. Както вече споменах, най-важни за борбата с бедността у нас понастоящем са подобряването на образованието и квалификацията на неактивните и интеграцията на етническите малцинства особено ромите. Програмите за повишаване на квалификацията и предоставяне на временна заетост засега не постигат добри резултати, което говори за проблеми с качеството. Предоставянето на безплатни детски гради (и ясли съответно) за бедните също може да е от полза за преодоляването на неравенствата във възможностите и по-лесната интеграция на бедните деца.

 - Защо само доходите определят дали си беден или не – защо не се имат предвид имотното състояние, банковите влогове и др.?

 - Това е предимно статистически проблем; при дефинирането на политики имотите и спестяванията също може да се вземат предвид. Разбирането тук е, че се интересуваме най-вече от възможността за покриване на текущо потребление, а повечето семейства не биха ползвали влоговете, още по-малко имотите си за купуване на храна и плащането на текущи сметки.

Кой е беден

 - Методиката определя кой е беден и кой не сред работещи бедни, домакинства с ниска икономическа активност, население в риск от бедност и социално изключване и пр. Как се вписват българските пенсионери, които достигнаха средна пенсия от 1 юли  386.27 лв.?

 - Трябва да започнем с обяснението, че се отчита доходът на цялото домакинство - защото в него има споделени разходи. Затова не се брои всеки човек – а и всеки член на домакинството (работещ, пенсионер, дете) не е с равна тежест. По тази причина двама пенсионери със средна пенсия ще са малко над линията на бедността (имат общи разходи). Двама пенсионери със средна пенсия и с малко внуче (което по дефиниция е зависимо от тях и няма доходи) обаче вече ще се окажат бедни. Аналогично, ако работещ живее сам, няма как да е беден, защото дори минималната заплата е доста над линията на бедност. Това, което тласка домакинството под нея, е именно наличието на зависими лица, без или със много малки собствени доходи в него. Социалното изключване пък се отнася не само до дохода, но и до условията на живот – наличието на определени електроуреди и комуникация в дома, способността да го отопляваме и да плащаме сметки, да правим малки ремонти. Именно тук попадат много български пенсионери, които често живеят в стари и зле поддържани жилища и въпреки че имаме относително ясна представа за размерите на проблема, политиките в това отношение са многобройни - такива са например помощите за отопление.

Синдикални сметки за издръжка на живота

- Институтът за социални и синдикални изследвания на КНСБ изчисли през август, че за издръжката на живот четиричленно семейство – двама възрастни с две деца, са нужни 2448 лв., т.е. по над 600 лв. на човек месечно. Защо има такава разлика в изчисленията?

- За съжаление не съм в състояние да коментирам в детайли изчисленията на ИССИ към КНСБ - към момента методологията им не е публично достъпна и затова можем единствено да гадаем точно на какво се основава сметката им. От публичното представяне на изчисленията им обаче остават някои наблюдения, които подлежат на коментар. Първо, не знаем каква е тежестта на отделните елементи на потребителската кошница, която ползват – храни, здраве, транспорт, почивка разходи за жилището и подобни – и съответно не знаем доколко тя е близко до реално българско домакинство. Второ, ИССИ представя регионално изчисление, но понастоящем не съществува инструмент за оценка на разликите в ценовите равнища в областите, какво остава в общините в страната, и се съмнявам те да са разработили такъв, щом дори НСИ все още не е. Трето, изглежда, че тяхното изчисление не взема предвид споделени разходи – членовете на домакинството не плащат по отделно наеми, режийни и подобни. Като цяло има основания да се съмняваме в ценността и точността на тези аналитични експерименти особено предвид колко техните резултати се различават от утвърдените статистически подходи.