Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За смисъла на преразглеждането на досега сключените приватизационни сделки

14.12.2006
Оцени тази статия:
Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

Събитие: Новият надзор на АП обяви намерението си да преразгледа всички сделки, сключени от началото на годината. Декларираната цел на Агенцията е по този начин да се установи доколко в отделните сделки са защитени интересите на държавата.

Коментар:
1/ При всички положения преразглеждане в пълния смисъл е невъзможно, защото става въпрос за сделки, които вече имат юридическа сила. В случаите, в които инвеститорът не е изпълнил задълженията си, претенциите следва да се основават на клаузите на сключените договори.

2/ Въпросът е какво въздействие ще окаже на инвеститорите намерението за тотално преразглеждане на сделки? Първият вероятен ефект е създаването на обстановка на несигурност. Възникват опасения от негативни последици при преразглеждане на вече сключени сделки. От друга страна за потенциалните инвеститори решението на АП означава повишаване на рисковата характеристика на страната. Не трябва да се забравя, че в България само допреди 4г. имаше хиперинфлация, а сега искаме да "насърчим престрашилите се" чуждестранни инвеститори с преразглеждане на вече сключени договори. Не трябва да се забравя и фактът, че чуждестранните инвестиции в България през 2000г. достигат 1,1 милиарда долара, от които 530 милиона дол. са от приватизационни сделки, което е добро постижение в сравнителен план с другите Балкански държави. Инвестиционния климат в страната се подобрява и никой няма полза, най-малко АП, от деклариране на намерения за масово преразглеждане на сделки.

3/ Много по-логично би било, ако надзорният съвет се занимае с определен брой сделки, за които съществува съмнение за способността и желанието на инвестира да изпълни условията на приватизационният договор, като по този начин се увеличават възможностите за адекватна реакция при необходимост. Предвид обявените намерения за бързо финализиране на сделките с БТК, Булгартабак и т.н., Агенцията сама усложнява значително задачата си, защото е твърде вероятно инвеститорите първо да изчакат резултатите от "масовото преразглеждане" преди да започнат преговори за нови инвестиции в България.

4/ Поради липсата на ясна дефиниция на това що е държавен интерес, оценката на това дали е защитен този интерес в сключените приватизационни сделки няма как да бъде обективна. Още повече, че възможните интереси на държавата (фискален, социален, икономически) са напълно разнопосочни. Например, ако се преследват социални цели, то запазването на работните места в приватизиращото се предприятие ще е приоритет в сравнение с цената. И обратното.

5/ ИПИ нееднократно предлага премахване на следприватизационния контрол в България (www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/postprivat_bg.pdf). Не може да се намери икономическо основание за намесата на изпълнителната власт при планирането на дейността на частните инвеститори за определен период от време (в повечето случаи 5 години). Наличието на такъв контрол до голяма степен отразява разбирането, че на пазара и частното предприемачество не може да се има доверие и затова държавата трябва да си "запази" основания за намеса и оказване на натиск при необходимост.