Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За смисъла на препоръките от ЕК

15.12.2006
Оцени тази статия:

Публикуването на поредния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъкана България предизвика много коментари и вълнение през седмицата. Основниятвъпрос, който постоянно възникваше беше – дали България ще се присъединикъм ЕС през 2007 г. и съответно какви са рисковете това да не се случи.
Най-добрият възможен сценарий е ако въпросният доклад бъде разбран от българскотоправителство като призив за ускоряване и задълбочаване на реформите. Презпредишните години външният натиск от страна на МВФ и ЕС в много случаи давашеважен тласък на трудни за реализиране от политическа гледна точка реформи.

Някак си встрани от обществения дебат остана обстоятелството, че в определенислучаи от ЕК посочват наличието на проблем, а българското правителство трябвада потърси възможно решение. Така например един от основните проблеми, многократноподчертаван от ЕК, е недостатъчният капацитет на администрацията. Досегабългарските правителства се опитваха да подобрят работата на администрациятакато назначаваха нови и нови служители, но това водеше най-вече до прекомернораздут щат и липса на хора с нужната квалификация. Също така средното заплащанеза служителите не създава предпоставки за наемане на квалифицирани хора.Вече става очевидно, че без съществена реформа, която да ограничи броя наадминистрацията до оперативно необходимите хора и да създаде условия заувеличаване на заплащането няма как да се стигне до по-добър капацитет.

На много места в доклада се посочва, че проблемите с корупцията продължават.Как обаче, да се решават тези проблеми зависи от българското правителство.Възможно ли е проблемите с корупцията да се решат като се назначават “самочестни хора”? В последно време се заговори, че чиновниците ще започнат дапосещават задължителни часове по антикорупция, за да не взимат подкупи.Един такъв подход би бил напълно утопичен и единствено ще имитира активност.Решаването на проблемите с корупцията задължително минава през премахванетона причините. Например в много случаи корупцията съществува заради регулации,които струват скъпо на бизнеса и създават стимули за избягването им чрезкорупция. Освен това, колкото повече лично усмотрение имат право чиновницитетолкова повече нараства вероятността от корупционни практики. Така че борбатас корупцията следва да се води посредством промяна или премахване на регулации,които са съществена тежест за бизнеса (в това число намаляване на данъцитеи квази-данъците) и намаляване на разходите за работа на бизнеса с администрацията(обслужване на едно гише, следване на процедура без лично усмотрение отстрана на чиновниците, деперсонализиране на администрацията в рамките наконцепцията за електронно правителство).

Проблемите, в на практика нереформираните области образование и здравеопазване,не могат да бъдат решени просто с наливане на допълнителни средства. Историятадосега показва, че колкото и пари да се отпуснат шансът да потънат без дасе промени нищо е голям. Въвеждането на ваучерната система значително щезасили конкуренцията в образованието и следва да бъде въведена колкото семоже по-бързо. Ситуацията в здравеопазването е такава, че ако не се прибегнедо демонополизация чрез възможност за създаване на частни здравни каси (исъответно конкуренция между тях) не се очертава подобряване на положението.

Работата на съдебната система продължава да се определя като проблемнаобласт. Това има негативно влияние върху бизнеса, защото на първо мястосъдът не е в състояние ефективно да гарантира изпълнението на договоритеи освен това, се създава представа за несигурност на средата. Като цяломоже да се каже, че в редица случаи има проблеми с качеството на осигуряванитеот държавата публични услуги. Решението би трябвало да се търси по посокана концентриране ресурсите на държавата към създаване на качествени публичниуслуги вместо управлението на компании, довършване на АЕЦ “Белене” (с многосъмнителна икономическа целесъобразност) и субсидиране на изключително неефективнимонополи. Все пак гражданите и фирмите очакват да получат качествени публичниуслуги срещу платените от тях данъци, а не примерно “Национален авиопревозвач”,който превозва пренебрежима част от пътниците, но все пак гордо се наричанационален. В доклада съвсем правилно се отбелязва, че неефективните административнаи съдебна система увеличават разходите за правене на бизнес, което намалявапривлекателността на България за инвеститорите.

Други препоръки са например за завършване на приватизацията (екипът наИПИ многократно е настоявал за това), допълнителен напредък при реалнотопреструктуриране и либерализиране на енергийните, телекомуникационните итранспортните мрежи, за да се увеличи конкуренцията и съответно ефективността.

Някои предложения на ЕК обаче могат да доведат до изкривявания на пазаравместо до повече ефективност. Например в телекомуникационния сектор се препоръчвазасилване ролята на Комисията за регулиране на съобщенията. Очаква се комисиятада има право да одобрява цените на мобилните оператори и да наблюдава повечеот 13 пазара. Вместо комисия да одобрява цените на мобилните оператори бибило далеч по-логично, ако от самото начало бяха издадени пет или шест лиценза,което щеше да доведе до пазарно саморегулиране на цените и така те нямашеда бъдат по-високи от средното за Източна Европа. Сегашната ситуация можеда се промени, ако в близко бъдеще бъдат издадени поне четири нови лицензаза оператори от трето поколение, което ще засили конкуренцията на този пазари ще обезсмисли ролята на регулаторна комисия.

Не трябва да се забравя, че присъединяването към ЕС не представлява автоматиченмеханизъм за решаване на проблеми. Членството в ЕС по-скоро следва да серазглежда като подобряване на възможностите за правене на бизнес вследствиена свободното движение на хора, стоки и капитали. В рамките на съюза някоистрани, като Ирландия например, се справят далеч по-добре от други, най-вечепоради ниски разходи за бизнеса. Много наивно е да се смята, че дори безреформи, благодарение на средствата от различни фондове на ЕС “ще се оправятнещата”. Напротив, в определени случаи парите от ЕС са стимул за забавянена някои реформи, защото тяхното завършване би означавало край на финансирането.Тоест реформирането на неработещите системи в България заедно с намаляванетона данъчно-осигурителната тежест в момента са дори по-важни от практическотоприсъединяване към Общността.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).