Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За смисъла на Европейската Директива за спестяванията

15.12.2006
Оцени тази статия:

За какво става въпрос
През седмицата в пресата се появиха съобщения, че във връзка с предстоящотоприлагане на Директива 2003/48/ЕС в България ще се въведе облагане на доходитеот лихви. От Министерство на финансите правилно отговориха на тези коментари,че от Директивата не следва задължение за облагане на доходите от лихвина нерезиденти, а по-скоро това е изключение, договорено от Австрия, Белгияи Люксембург, които ще налагат данък при източника, който постепенно щенараства от 15% до 35% (виж тук).В общия случай от Директивата следва автоматичен обмен на информация междуподписалите страни, относно случаите в които резидент на една страна получавадоходи от лихви в друга. Основната идея на Европейската комисия е по тозиначин да намали данъчните измами.

Според Министерството на финансите единственият ангажимент, който държавататрябва да изпълни по отношение на недискриминационното третиране на местнилица и лица от ЕС е от 2007 г. да изравни данъчното третиране на доходиот лихви на местни и чуждестранни лица. В момента доходите от лихви на българине се облагат, а тези на чужденците се облагат с 15% данък при източника(ЗКПО, чл.34, ал.4). Поетият ангажимент за еднакво третиране създава двевъзможности или доходите от лихви както на местни така и чуждестранни лицада не се облагат или да се облагат. Предвид обстоятелството, че българскитеправителства твърде често следват тенденциите и идеите (в случая за повечеданъчни приходи посредством облагане на капиталите), идващи от ЕС, коитов много случаи нямат задължителен характер, твърде е вероятно в крайна сметкав България да се въведе облагане на доходите от лихви.

В дебата през седмицата не бе направено едно важно уточнение, а именноче Директивата се отнася до физически лица и не касае по никакъв начин фирми.Очаква се да влезе в сила от първи юли 2005 г.

Ефекти върху бизнеса
ЕС не е направил анализ на очакваните ползи и разходи от Директивата. Подобенопит е направен във Великобритания, но за съжаление е твърде кратък и непълен(повече тук).

Директивата е част от последователните усилия на ЕС за ограничаване наданъчната конкуренция. Въпреки че формално се посочват други причини (предотвратяванена данъчни измами), в действителност става въпрос за “хармонизиране” облаганетона доходите от лихви в ЕС. След приемането й, всеки немски или френски гражданинще плаща един и същ данък върху доходите от лихви независимо дали държиспестяванията си в родината си или в Швеция, Словения или България. Товае така, защото ако има депозит в която и да е от тези страни, местните властище бъдат задължени да предоставят пълна информация за получените от въпроснотолице доходи от лихви, така че те ще бъдат прибавени към данъчната основаи обложени в родината на бенефициента.

Данъчната конкуренция е сериозен стимул за реформиране на администрациите,подобряване качеството на публичните услуги и създаването на условия заповече работни места, нарастване на нормата на спестяване и привличане наповече инвестиции. Разглежданата от нас Директива създава условия за ограничаваневместо за насърчаване на данъчната конкуренция, по подобие на други разпоредбина европейското право, третиращи най-вече косвените данъци.

Директива вменява и допълнителни разходи за всички организации, които изплащатдоходи от лихви на нерезиденти, защото те ще трябва да събират и изпращатинформация за всички свои клиенти до съответните данъчните офиси. В определенислучаи ще се налага и събирането на допълнителна информация, както и отговарянетона запитвания от страна на данъчните служби. Тези организации, които работятс по-голям брой чуждестранни лица се очаква да понесат повече разходи, защотовероятно ще им се наложи да променят старата и/или да въведат нова системаза събиране на данни.

Директивата не е в духа и в смисъла на договора от Маастрихт, в който свободнотодвижение на капитали е обявено за неприкосновено право наравно с движениетона хора, стоки и услуги.

В резултат на действието на Директивата в прилагащите страни ще се създадеавтоматичен режим за обмен на информация за доходите от лихви на нерезиденти.При това положение различни правителствени служители ще разполагат с информацияза финансовите средства на граждани в чужбина. Това създава възможност замножество злоупотреби. Например ако по някакъв начин тази информация достигнедо криминални групировки може да се използва за избор на жертви, които дабъдат изнудвани. Не е ясно как правителствата в ЕС ще успеят да осигурятзапазване на тези данни само за данъчните власти. В определени случаи тазиинформация може да се използва и за разправа с политически опоненти.

Ефектите ще бъдат по посока на намаляване мобилността на капиталите в рамкитена ЕС и отлив на капитали извън общността към страни и юрисдикции, коитоняма да приложат Директивата (например Хонконг), намаляване на нормата наспестяване в ЕС (поради стесняване на възможностите за печалба) и съответнонамаляване на капиталообразуването.

Подобни закони ограничават възможностите за създаване на по-либерално данъчнозаконодателство в България спрямо това в редица страни от ЕС, което би билопредпоставка за насърчаване на икономическия растеж и достигане на среднитенива на доход в Общността. България е достигнала едва около 29% от среднотониво на доход в ЕС и ако бъдат запазени сегашните темпове на растеж ще бъдатнеобходими около петдесет години за достигане на въпросните средни нива.Данъчните механизми са много силен инструмент за подобряване на средатана бизнес на дадена територия. Предвид европейското законодателство, нямамного възможности за намаляване на косвените данъци, затова остава единственатаалтернатива за по-сериозно намаляване на преките данъци, което е най-добреда бъде направено преди формалното членство в Общността.

 


 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).