Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За синдикатите и тока!*

Автор: Петър Ганев / 14.03.2008
Оцени тази статия:

В последно време става все по-модерно да се стачкува. Почти не остана професионална гилдия или пък група от работници на колективен трудов договор, която да не обяви ефективни стачни действия или най-малкото да заплаши с такива. Това, което обединява всички подобни случаи, най-често е поставянето на свръх високи или пък направо безумни изисквания към съответните отговорни органи. Случаят със столичното електроразпределителното дружество обаче е по-различен от останалите и дава сериозни теми за размисъл.

Основният факт, който прави подхода към подобен проблем напълно различен, е че всъщност става дума за дружество, което не е собственост на държавата. Промъкнаха се някои мнения, че след като дружеството не е и частно, то следва да се придържа към определени принципи, характерни за държавните компании. Да, ЧЕЗ не е частна компания, но тя не е и българска компания! В момента около 68% от компанията са собственост на чешкото Министерство на Финансите. Това, което трябва да бъде максимално изяснено, е че всяка държавна компания, която оперира на територията на други страни, трябва да бъде разглеждана, като частна такава извън територията на своята собствена страна. Тоест, в случая ЧЕЗ няма никакви специални задължения към българските граждани (касаещи понятия, като социална отговорност), като единствената причина за дейността на компанията на българския пазар е реализирането на печалба.

За печалбата

Подобни на горните разсъждения обаче са напълно чужди на синдикатите. Стигна се дори до там, че едно от основните обвинения към компанията беше, че тя се стреми към печалба. Търсенето на отговорност, от която и да е било компания, че се стреми към реализиране на печалба е направо шокиращо явление. Подобно отношение говори за тотално неразбиране на основните механизми в икономика. Всъщност, единственото нещо, което движи всяка една икономика е стремежът към печалба на отделните индивиди или компании. Никои не предоставя дадена услуга само защото някой се нуждае от нея. Така е и при доставката на електроенергия - причината някой да предоставя въпросната услуга (доставка на ток) не е самата нужда на клиентите от нея, а желанието за печалба на предприемача.

Твърдението за стремежа към печалба, разбира се, беше подкрепено от конкретни данни, които трябваше да докажат, че въпросната печалба е изключително висока и позволява по-големи заплати и повече инвестиции. Работниците и синдикатите стигнаха дори до там, че дадоха негативна оценка на направените инвестиции. Казано по-просто, функциите на управителните органи бяха изцяло иззети от протестиращите, които спокойно се захванаха да правят анализ на компанията и да показват мениджърските си способности.

Притеснителното в случая е липсата на каквото и да е разбиране, че компанията си има собственик, които е назначил съответните управителни органи, и те могат да правят каквото си поискат. Това си е тяхната компания и техните пари са заложени. Нечии оплаквания пред обществото няма как да помогнат в случая, тъй като не обществото е съдника, а пазара, които определя кое решение е правилно и кое не.

За съкращенията

Друго притеснение на синдикатите, разбира се, са обявените съкращения в дружеството. Подходът на протестиращите и към този проблем е напълно примитивен - има хора, които ще загубят работата си, тоест това е една лоша компания. И тук последваха обяснения как трябва дори да се наемат още хора за да се осигурява качествено обслужване. Качеството на обслужване и на предоставяне на услугата, обаче, е от витално значение за приходите и печалбата на всяка една компания, така че едва ли решенията за оптимизация на персонала са взети с лека ръка и без нужните аргументи. Така или иначе, това също е прерогатив на управителния орган и не подлежи на допълнително обсъждане.

Най-простият пример за подобна оптимизация е осигуряването на възможност за заплащане на електроенергията по банков път и съответното намаление на персонала зает на касите. Въпросната мярка води до по-висока ефективност и ясно показва, че съкращенията не могат да бъдат разглеждани като изцяло негативно явление, което ощетява икономиката. Дори обратното, резултатът за икономиката като цяло най-вероятно би бил положителен, особено при високите нива на заетост в страната.

За тока

Най-голямата глупост сътворена от синдикатите, обаче, не се отнасяше до икономическите въпроси. Твърдението, че ако изискванията за по-високи заплати не бъдат удовлетворени, ще последва масово спиране на тока (от страна на работниците) си е откровена провокация. Работниците едва ли могат своеволно да дръпнат шалтера на цяла София. Това ще си е направо саботаж и определено ще последват наказания извън сферата на трудовото право. Не казвам, че работниците нямат право да спрат да работят, но те нямат право да спрат тока.

Това е система, която функционира от само себе си или благодарение на една шепа хора (които винаги могат да бъдат заместени), а всички останали я поддържат, администрират и т.н. Тоест, въпреки всички негативи, като административен хаос и никаква поддръжка, отсъствието на хората от работните им места няма да резултира в липса на ток. Най-малкото е достатъчно да се замислим, че огромната част от тези хора са по домовете си през нощта и въпреки това всички ние имаме ток, за да си изясним, че подобни заплахи са необосновани и неморални.

За колективните трудови договори

Всичко това не означава, че работниците нямат право да искат по-високи заплати. Това са отношения между самият работник и компанията, и е нормално всеки да има някакви очаквания и изисквания. По-лесното протичане на процеса на договаряне обаче е сериозно ощетен от наличието на т.нар. колективен трудов договор, които води до по-ниска ефективност на всеки трудов пазар и липса на гъвкавост. Освен това, има много изследвания, които сочат, че колективното трудово договаряне често води до по-ниско заплащане и лежи в основата за възникването на много подобни стачки. 

Казано по-просто, когато преговорите се водят между отделния работник и съответния мениджър резултата е по-висока заплата и по-добри условия за работа. От друга страна, когато преговорите се водят от представители на работниците (синдикати) и представители на компанията, при това пред медиите и цялото общество, резултатът е по-лоши условия и загуба за икономиката поради по-продължителните стачни действия.

* За пръв път статията е публикувана във в-к Класа на 13.03.2008