Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За синдикатите и ирландския опит

Автор: Георги Ангелов / 16.12.2006
Оцени тази статия:

 



  Ирландия често е посочвана като пример за страна, която чрез успешни икономически реформи успя да се измъкне от крайна бедност и днес производството и доходът на човек от населението са сред най-високите в целия Европейски съюз. Българските синдикати в повечето случаи са били против прилагане на ирландския реформаторски опит. Именно поради тази причина е много учудващо, че те от известно време насам и по-усилено напоследък, предлагат в България да се въведе социален пакт по примера на Ирландия.Аргументите на синдикатите са:
  • Нужно е национално споразумение между синдикати, правителство, работодатели /между другото, в Ирландия и фермерите участват, но в България едва ли някой ще ги пожелае за партньор, защото поради относителната им бедност спрямо работещите ще намалее тежестта на исканията на синдикатите за по-високи заплати на работещите/
  • В това национално споразумение /или социален пакт/ трябва да се определи политиката по доходите – като ръст на заплащането на работещите, който да е задължителен за всички фирми в икономиката и минимална заплата
  • Социалният пакт, твърдят синдикатите, работи много добре в Ирландия и затова може да се приложи и в България за повишаване на доходите

 

Един от проблемите с такава аргументация на нуждата от социален пакт е базирането й върху погрешното допускане, че българската икономика произвежда достатъчно доход, който обаче българските фирми не искат да дадат на работещите. Това допускане е абсолютно невярно – българската икономика произвежда многократно по-нисък доход отколкото развитите икономики и по тази причина заплатите в България /както и печалбите на фирмите/ са значително по-ниски отколкото в развитите страни. Ако българските фирми бъдат накарани да увеличат заплатите на работниците дори само с 20-30%, това ще доведе огромната част от тях до фалит /особено малките и средните/, а останалите ще имат толкова ниски печалби, че няма да могат да инвестират дори в ремонт и подмяна на повредени машини и съответно ще спрат да работят след няколко години. За нови инвестиции /местни или чужди/ въобще не може и да се мисли при липса на печалби.Ако минималната заплата се увеличи значително – до едни “средноевропейски” нива, както предлагат синдикатите, резултатът ще е масова безработица и икономическа криза. Причината е проста – няма как минималната /или средната/ заплата да са близки до средноевропейската, ако производителността на труда не е също близка до средноевропейската. А в момента тя съвсем не е такава.И тук стигаме до ирландския опит – в тази страна в резултат на много радикални и бързи икономически реформи производителността на труда беше увеличена значително /чрез насърчаване на производството с ниски данъци и благоприятна бизнес среда, чрез привличане на чужди и местни капитали и ноу-хау/. Именно на тези реформи синдикатите често се противопоставят. Очевидно е, че няма как да получат това, което искат /по-високи заплати/, ако са против реформите, които водят до тези резултати.Нека, обаче, да разгледаме предложението на синдикатите за въвеждане на социален пакт по примера на Ирландия. Това предложение пропуска важни моменти:
  • Социалният пакт в Ирландия не е изработен, за да се повишат доходите, а точно обратното – с него целта е била да се спре нарастването на доходите, защото се е смятало, че то води до висока безработица, неконкурентоспособност на икономиката
  • В допълнение, в социалния пакт в Ирландия изрично пише, че договарянето се извършва във всяко отделно предприятие според условията в него. Националната договорка е само препоръчителна
  • Съответно, може да се твърди, че социалният пакт работи в Ирландия, но той не работи от гледна точка осигуряване на високи доходи, а работи от гледна точка на осигуряване на минимално нарастване на доходите и социален мир.
  • Високото нарастване на доходите – в определени фирми най-вече, се осигурява от икономическите реформи /тези, които в България е трудно да се извършат/

Хубаво е да ползваме чужд пример, но само ако знаем точно за какво става дума. В противен случай резултатите няма да са положителни.