Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За синдикалните права и правото на щастие

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Сред обсъжданите теми тази седмица бяха синдикатите и оплакванията им, че могат да бъдат изключени от социалния диалог с правителството по въпроси, свързани с жизненото равнище. Самият повод за синдикалните жалби са текстове от Кодекса на труда, внесени от депутата от НДСВ Василев още през август и гласувани на първо четене в пленарна зала миналата седмица. Тези оплаквания предизвикаха политическо съчувствие в опозицията, която намери удобен повод да се противопостави на управляващите (с изказванията си след срещи на синдикатите с БСП и СДС). Впоследствие събитията през седмицата показаха, че дори в управляващата партия няма единна позиция по предлаганите промени, след като депутатът Цеков внесе предложение за отхвърляне на гласуваните вече поправки (с мотива да не се дразнят синдикатите). Дори да бъдат приети въпросните разпоредби вероятно ще бъдат оспорени пред Конституционния съд (според публикации в пресата).

Предложените промени в Кодекса на труда въвеждат задължителна регистрация на трудовите договори в НОИ, мярка за борба със сивата икономика, подкрепена и от социалното министерство и отразена в публикуваната отново тази седмица стратегия в социалната политика. Както вече коментирахме, стопанските (и социални) ефекти от нова регистрация са лесно предвидими: разходи за бизнеса и нови административни задължения (което значи намеса в бизнес делата и корупционни стимули и за администрация, и за предприемачи).

Тези предложения обаче останаха незабелязани, след като КНСБ и КТ "Подкрепа" видяха заплаха за влиянието си върху стопанската политика (институционално защитено в Кодекса на труда) в предложенията на депутата Василев върху така наречения социален диалог. Въпросите, които са свързани с "жизненото равнище", се изключват от темите, по които може да се води тристранно сътрудничество (гласи проектът).

Как точно трябва да разбираме равнището, при това жизнено, не е особено ясно. Засега прочитът на тези разпоредби може да се намери само в Решение на Върховния административен съд от миналата година (№9289/2001). Прочит, който гласи (в перифраза): всякакви въпроси, които са свързани с (не се отбелязва дори провежданата политика по) цени и доходи, или по-конкретно с нуждите, потребностите и предпочитанията ни, както и възможностите ни да ги задоволяваме (с достъп до стоки и услуги), се отнасят към въпроси за "жизненото равнище". С други думи, всичко, което ни кара да се чувстваме щастливи, за да водим, по думите на съдиите от ВАС, "нормален" и "достоен" живот.

След като настояват промените да не се приемат, явно синдикатите смятат, че освен интересите на членовете си (които защитават по Устав, като КНСБ) те могат да представляват и потребителите и техния "достоен" живот. И тъй като паметта в стопанската политика не е много дълга, ще припомним как синдикатите ни карат да се чувстваме щастливи като потребители (само с няколко от многото примери, свързани с Тристранния съвет), без да пропускаме последиците от техните искания, наблюдавани или лесно предвидими. Връзката с доходи, цени и достъп до услуги не е трудно да се види. Явно интересите на синдикатите се различават от интересите ни като потребители на пазара.

Някои искания по проекти, обсъждани в Тристранния съвет и последиците от тях

Искания за увеличаване на минималната работна заплата (вече и по браншове)

Сред последиците може да отнесем:

" по-големи осигурителните плащания и трансфери за здравни услуги (за свободните професии, земеделски производители и еднолични търговци), които не се отразяват върху услугите (като качество или достъп);

" по-ограничена конкуренция на трудовия пазар, а следователно - и възможности, заради ограничената свободата на предприемачите да оценяват добавената стойност на работниците си с налагането на праг на заплащане (вече по браншове);

" по-високи такси, които са обвързани с минималната работна заплата, като потребителската такса за посещение при лекар, определена от Здравната каса;

Искания за откриване на работни места от държавата и за провеждане на 'активна' политика не само на трудовия пазар

Само някои последици:

" намеса на държавата на пазара, която увеличава разходите на бизнеса (както за съблюдаване, така и за предвиждане на стопанската политика на управляващите), политическият риск рефлектира върху потребителите на пазара;

" по-висока цена на услугите, които предлага публичния сектор (администрация или държавни предприятия), заради по-високите разходи за издръжка (като с искания за увеличаване на заплатите в бюджетния сектор);

" по-висока цена за продукти и услуги, които се субсидират от държавния бюджет през държавните помощи или чрез законови привилегии (като експортни ограничения или увеличени мита за вносни стоки);

Както неведнъж сме коментирали, достъпът до намеренията на кабинета не трябва да бъде ограничен. Единствено тогава може да станат ясни позициите и интересите, които се защитават от синдикати. А те както става ясно се различават от представата ни като потребители за щастие.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!