За ромите и бюджета

През изминалата седмица на пресконференция социалната министърка заяви, че 13 460 лица ще отпаднат от системата за социални помощи. Преобладаващата част от безработните, отпадащи от месечно социално подпомагане, са без образование и без квалификация. Въпреки предлаганите им възможности за реализация, има безработни, които не желаят да се включат в тях. Общо 4 331 лица са отказали да се реализират на пазара на труда. Стана ясно, че са предвидени мерки за заетост за продължително безработни, наемане на непълно работно време, курсове за ограмотяване в рамките на Национална програма за ограмотяване и квалификация на роми, курсове за професионално обучение.

Ефектът от тези курсове ще е максимален ако (1) обучаваните имат поне начално образование, (2) преквалификацията не се извърша за повече от 3 месеца, (3) прави се след консултация с работодателите и се (4) обвърже с прекратяване на социалните помощи. Няколко европейски изследвания показват, че обучението на безработни има положителни ефекти, но с цената на значителни финансови средства, като обучението трябва да е насочено към по-общо образование.

Липсата на основно образование не позволява да се намери работа или относително лесно и бързо да се преквалифицира един работник. Разбира се, има и хора, които всъщност не искат да работят, но ако погледнем реалистично те просто действат по възможно най-логичния начин – използват всички възможности на системата. Докато има вариант да получават помощи вместо да работят и плащанията са в размер, който е реално съпоставим с предполагаемата им заплата, то всеки би избрал този вариант. Освен, че плащаме всички за този „избор", ситуацията има и дългосрочни последици.

В средата на 2007 година с колегите от Института за пазарна икономика извършихме изследване за очакваните ползи за държавния бюджет в дългосрочен аспект от образованието на ромите в България (текстът е достъпен на Интернет страницата на ИПИ на английски език). Анализът оценява очакваните преки дългосрочни финансови ползи за държавния бюджет от инвестицията в обучение на ромите в България. Основната идея е, че инвестицията на допълнителни средства в образование на ромите ще се изплати и нетният резултат за бюджета ще е положителен. Бюджетните ползи/разходи са само част от общите такива за обществото, но разглеждайки само този аспект можем сравнително лесно да представим категорични аргументи в полза на тезата за обхващане на всички от образователната система.

За да бъде успешна, инвестицията трябва да започне още през ранното детство. Тя не е малка по размер, но ако се извърши правилно, разходите за нея напълно ще се компенсират поради допълнителните ползи в бъдеще. Целта на това изследване обаче, не е да посочи начина, по който инвестицията да е успешна. С други думи, анализът не се занимава с това как да се стимулират ромите да посещават училище. Разбира се, може да се твърди, че това е основният проблем в България, но изчисленията, които правим са от значителна важност за посоката, в която трябва да се води бъдеща политика.

Инвестицията в образованието на едно дете има дългосрочни ползи, не само за съответното дете, но и за цялото общество. В анализа ползите за обществото са оценени единствено като ползи за държавния бюджет. Приемаме, че през живота си всеки човек:

• прави плащания към бюджета – социални осигуровки, данък върху личните доходи и косвени данъци, и
• получава плащания от бюджета – социални помощи, разходи за субсидирана заетост, обезщетения при безработица и разходи за издръжка на затворници.

Разглеждаме пет възможни състояния на един ром: (1) зает на пълен работен ден, (2) регистриран безработен, (3) регистриран получател на социални помощи, (4) регистриран участник в субсидирана заетост и (5) затворник.

Данните, които използваме са национални (образование, пазар на труда и т.н.), като сме ги коригирали така, че да отразяват особеностите на ромското население.

Изчислили сме вероятността млад човек от ромски произход да завърши начално, средно и висше образование, вероятността той да премине от една степен на образование в по-горна, както и вероятността човек с определено ниво на образование и определена възраст да бъде в конкретно състояние на трудовия пазар. Правим и допускането, че без допълнителната инвестиция в образование тя/той ще завърши четвърти или осми клас с определена вероятност.

Логично сметките показват, че колкото по-образован е един човек, толкова повече той допринася за държавния бюджет. Ако се отчетат очакваните приходи от представител на ромското население и се извади размерът на инвестицията в образованието му, нетните ползи ще надвишават 82 хил. евро (настояща стойност, по цени от 2007 г.).

Изчисленията показват, че ползите са почти два пъти по-големи за ром с висше образование и повече от 1/3 по-ниски при ром със средно образование. И в двата случая инвестицията в образование на ромите носи значителни дългосрочни ползи за държавния бюджет.

Ползите за бюджета ще възникнат най-вече поради нарасналите приходи от данъка върху личните доходи и социалните осигуровки, както и от косвените данъци (ДДС, мита и акцизи).

При анализа сме направили и проверка на чувствителността на резултатите спрямо някои ключови параметри (норма на дисконтиране, растеж на номиналните разходи за образование, растеж на номиналните заплати, заетост сред ромите и коефициенти на корекция на заплатите на ромите). Той показва, че ползите за бюджета са по-чувствителни към промяната в нормата на дисконтиране. Дори в най-лошия случай, когато нормата на дисконтиране е 8%, води до 36 хил. евро нетна полза от един ром за държавния бюджет.

Ако се комбинират промените в основните фактори в най-неблагоприятен сценарий, при който нормата на дисконтиране е 10%, растежът на заплатите е само 4%, а растежът на разходите за образование е 12%, тогава все още е налице малка нетна полза за бюджета. Този тест показва, че инвестицията би била успешна дори при силно негативна икономическа среда.

Резултатът

Крайните изчисления показват, че настоящата стойност на нетните ползи за бюджета от образованието на едно ромско дете са повече от 82 хил. евро.

С други думи, ако се направи инвестиция за образованието на 10 000 ромски деца в настоящия момент, това ще доведе до нетни ползи за бюджета, които превишават 822 млн. евро.