Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За работната сила и „вноса” на работници

Автор: Зорница Манолова / 21.03.2008
Оцени тази статия:

Напоследък много се изговори за недостига на работна ръка в България и набирането на работници от чужбина, които да запълнят свободните работни места. Важно е да се изясни какво предизвиква този проблем, какви са последствията от него и какво би могло да се направи, за да са доволни всички страни по въпроса.

За намаляването на работна сила има три основни причини:

  • 1) Естествен прираст. В последните години се наблюдава видимо намаляване на естествения прираст на населението като това е предизвикано главно от намаляването на раждаемостта в страната. Това резултира в главно застаряващо население, като се има предвид и увеличаването на средната продължителност на човешкия живот. Подобен проблем е характерен за страните от Източна Европа и страните от бившия СССР. Някои от притесненията относно този проблем касаят по-големите разходи за здравеопазване, защото при по-възрастните разходите са по-големи, но чистата логика подсказва, че хората живеят по-дълго, защото са в по-добро здраве - в днешно време те се радват на по-добра храна, по-добри условия на труд, повече грижи, по-добра система на здравеопазване, по-висок стандарт на живот. Намаляването на раждаемостта, от друга страна, е резултат от по-голяма заетост при жените, както и по-голямата образованост на населението като цяло. Все повече семейства държат първо да спечелят достатъчно средства, за да могат да отгледат децата си и да им осигурят образование. Коефициентът на заетост, в частност този при жените, все повече се увеличава. Съчетано с по-малкия брой на хората в икономически активната група, безработицата чувствително намалява.
  • 2) Миграция на населението. Особено в ранните години на прехода в България, миграционните процеси влияят много силно върху броя на населението. Миграцията е израз на личното желание на хората, предизвикана от по-ниските заплати, по-голяма несигурност и високата безработица на трудовия пазар. От една страна, това намалява населението в трудоспособна възраст, защото мигрират главно хората, които попадат в тази група, но от друга, процесът е свързан и с позитиви като обмяната на опит и знания и средствата, които емигрантите продължават да вливат в България. Не трябва да се пренебрегва и вътрешната миграция на населението - от селата към градовете, което оставя свободни много работни места в провинцията. Всичко това е резултат от избора на индивидите, а той не трябва да се пренебрегва и осъжда.
  • 3) Ръст на заетостта и развитие на икономиката. Третият фактор, който предизвиква недостиг на работна сила е развитието на икономиката и отварянето на все повече работни места. Това е свързано с преструктурирането на отрасли и производства, приватизация, ликвидация на неефективни производства и дейности, както и разкриване на нови дейности. Причина за тази тенденция са множеството радикални реформи, насочени към изграждане на гражданско общество и пазарна икономика. Увеличава се броят на заетите в частния сектор, а се намаляват заетите в публичният. Измерваната заетост се повишава и поради излизането на някои дейности от „сивия" сектор, заради по-добрите условия на пазара и водената данъчна политика.

 

Заети лица в частния и в обществения сектор (хиляди)

Източник: НОИ

Резултатът от всичко това води и до увеличаване на работните заплати, като тези в частния сектор по-принцип са по-големи (въпреки, че официалните данни на НСИ сочат друго). Публичният сектор се характеризира с много на брой заети, но по-ниски заплати, което неминуемо води до по-ниски стимули и по-ниска производителност на труда. В частния сектор ресурсите са повече, заплатите са по-високи и производителността е по-голяма. Увеличаването на работните заплати и малкото на брой търсещи работи води до фалирането на някои фирми, които нямат ресурса да издържат работниците си и не могат да отговорят на нарастващото заплащане. Друга ефект е изместване на секторите с ниска производителност (и много на брой заети) от тези, които създават по-голяма добавена стойност. Така работодателите се оплакват от недостиг на работна сила в страната и настояват за „внос" на работници от чужбина като очакванията им са за по-ниски разходи. Дори се изготвя стратегия, свързана с насърчаването на циркулярната миграция - идеята е на се привличат работници от чужбина за по 12 месеца. Те едва ли ще създадат нелоялна конкуренция на българските кандидати за работа, а и по-вероятно е работодателите да предпочетат българи за работници, тъй като работник, който знае че ще работи на дадено място 12 месеца може би не би имал стимул да се развива и да се изкачва в йерархията. Освен това легалните чуждестранните работници най-вероятно ще се окажат по-скъпи - работодателите ще трябва да покриват куп разходи като тези за транспортирането, наемите за квартири и цената за интегрирането на чужденците. Това прави ненужни всякакви стратегии. Работодателите сами трябва да определят от какви работници се нуждаят и от къде и по какъв начин ще могат да си ги осигурят. При функциониращ пазар, този на труда, не се налага държава да се намесва при търсенето и предлагането на работна сила.

В процеса на развитие на икономиката, свързан с по-добрият стандарт на живот, постоянно увеличаващите се работни заплати, повишаването на образованието и квалификацията на населението и икономическите реформи, пазарът сам ще изчисти проблема, ако има такъв. Подобрението на бизнес средата ще привлече емигранти, ще намали изтичането на кадри от страната и ще доведе до увеличаването на производителността на труда.