За първата законодателна дейност на парламента

Още преди да започне обсъждането на премиер или правителство парламентът прие промени в закона за чужденците. Една от промените е свързана с европейската интеграция и необходимостта определени рестрикции върху чуждите граждани да не се отнасят за гражданите на ЕС. Според друга промяна чужденците, с изключение на гражданите на страните-членки на ЕС, ще попълват в адресна карта при влизане в България целта на посещението си и адреса, на който ще пребивават.

Промените бяха обсъдени от временна комисия в парламента, тъй като все още не са избрани постоянни комисии и беше гласувана на следващия ден. Трудно е да се намери причина и основание, поради което точно този закон да се приеме толкова бързо и спешно, дори още преди да е приет правилник за работа на парламента. В допълнение, прекаленото бързане възпрепятства извършването на оценка за ефектите от закона, която евентуално да бъде взета под внимание от народните представители.

Доколкото една от промените е чисто техническа и произтича от Европейското споразумение за асоцииране, което вече е ратифицирано от българския парламент, нейното приемане не би могло да се оспорва. Тъй като Европейското споразумение за асоцииране е влязъл в сила нормативен акт с по-висока сила от закона, тази норма де юре вече е част от българското право. Изискването за попълване на адресна карта от чуждите граждани, обаче, е нещо, което задължително трябва да се обоснове преди да се приеме. Единствено ако ползите от попълването на такава карта на границата са по-големи от разходите такава промяна трябва да се приеме.

По повод на адресните карти обосновката на закона четем “Предвидените промени са в съответствие с чл. 5, буква “в” от Шенгенската конвенция, съгласно която при необходимост чужденците представят документи, които потвърждават целта и условията на пребиваване. Въвеждането на изискването за адресна регистрация на граничните контролно-пропускателни пунктове е обосновано и от необходимостта от предприемане на по-ефективни мерки за упражняване на административен контрол на чужденците, които влизат и пребивават на територията на страната.”

Очевидно, единствената обосновка за въвеждане на адресни карти според вносителите на поправката в закона, е предприемане на по-ефективни мерки за упражняване на административен контрол на чужденците. Вероятно целта полицията да разполага с данни къде живеят съответните чужденци и с каква цел те са в страната, за да може по-лесно да се бори с престъпността сред тях. Въпросът е дали с тази промяна се постига споменатата цел?

В момента изискването е чужденците да декларират местопребиваването си до 5 дни след влизането си в страната пред съответното районно полицейско управление, както и пред Служба за административен контрол на чужденците. Може да предположим, че полицейските служби смятат сегашната система за неефективна, защото не всички чужденци декларират местопребиваването си в полицията и ако някой от тях е престъпник полицията трудно може да го открие.

Новата система, обаче, по никакъв начин няма да промени това обстоятелство. Ако един престъпник иска да се укрие, при влизане в страната той ще попълни адресната карта като посочи неверен адрес. Или ще посочи верен адрес, но след това ще го смени. В крайна сметка полицията отново няма да е наясно къде се намира съответният престъпник. Следователно точно за престъпниците, от които полицията се интересува, няма да има информация. С други думи, трудно е да се види какъв е положителният ефект от новата система на деклариране.

От друга страна, попълването на адресни карти на границата е разход на време и усилия за чужденците, които пристигат в страната. Те ще трябва да напишат точния адрес, на който ще пребивават – нещо, което част от тях не знаят, особено ако са туристи. Като имаме предвид, че България годишно се посещава от около 7 милиона чужди граждани можем да си представим, че агрегираният разход по попълване на адресни карти няма да е малък. Не е маловажен и фактът, че опашките по границите ще се увеличат поради въвеждането на попълване на адресни карти, а това няма да прави добро впечатление на влизащите в страната.

Има страни, в които се прилага подобна практика на попълване на адресни карти – пример за това е Русия. В други, обаче, няма такова изискване. В Ирландия, например, няма изискване за попълване на адресна карта на границата, а регистрация в полицията е необходима само за чужденци, които пребивават в страната над три месеца. За да се оправдае въвеждането по-затормозяващ и бюрократичен режим, какъвто всъщност представлява попълването на адресни карти на границата, би трябвало да има солидни аргументи и обосновка. Тъй като такива аргументи няма, промяната в закона за чужденците е неоправдана.