Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За производителността и рентабилността

Автор: Елена Маринова / 25.01.2008
Оцени тази статия:

Всеизвестен факт е, че производителността на България изостава спрямо останалите страни от Европейския съюз. Това не е добър знак за икономиката. Производителността най-общо представлява съотношение между брутната добавена стойност и броя на заетите лица. В дългосрочен аспект, фактор, който определя брутната добавена стойност, не е по-ниското заплащане на труда, а прилагането на технологии и оборудване, които допринасят за понижаване на себестойността (спестяване на енергия, намаляване на загубата на материали за производството, намаляване на бракуваната продукция, намаляване на времето на производствения цикъл и т.н.) и евентуално намаляване на броя на неквалифицираните дейности и заетите в тях. Като допълнение към производителността се използва и показателят брутна добавена стойност като процент от брутната продукция. Този показател може да се приеме като измерител на рентабилността на икономиката. За кратък период от време дадена страна може да си позволи по-ниска производителност спрямо останалите страни, но в дългосрочен план изоставането в производителността сигнализира за проблеми - настоящи и бъдещи.

Рентабилността (разглеждана като възвращаемост на производствените фактори) е важен индикатор за икономическото развитие на дадена страна, но от друга страна не бива да се приема еднозначно, дори и в рамките на един сектор. Това е така, защото възвращаемостта варира за отделните подсектори, в зависимост от конкурентните предимства на съответната страна (например наличие на определени природни обстоятелства, които благоприятстват определено производство), особеностите на самото производство (при някои производства рентабилността е по-висока от средната).

По отношение на съотношението брутна добавена стойност към брутна продукция на България и на страните от Европейския съюз в сектор производство могат да бъдат направени няколко извода: (1) През 2005 г. (последната година, за която има статистически данни) съотношението на брутната добавена стойност спрямо брутната продукция за сектора производство на България е под средното за Европейския съюз (27 страни) от около 28.5%. (2) Рентабилността на сектора производство на България е малко под 20% през 2005 г. и е най-ниска спрямо останалите страни от ЕС; (3) Добрата новина е, че рентабилността бележи повишение спрямо нивото от 2001 г. макар и с по-бавни темпове. При някои от другите страни се забелязва изразена флуктуация през годините (например Испания, Швеция и Нидерландия); при други се забелязва влошаване на показателя (напр. Румъния и Латвия).  

Защо страните се различават толкова много по този показател? Отговорът на този въпрос се крие във факторите, които определят стойността на съотношението брутна добавена стойност/брутна продукция. Тези фактори са: (1) инвестиции в нови технологии и оборудване - едно и също производство може да бъде повече или по-малко трудоемко. Някои страни са направили успешен преход от трудоемко към капиталоемко производство. (2) Подобряване на обращаемостта на запасите - изменението на запасите от продукция и незавършено производство са част от брутната продукция и брутната добавена стойност. Увеличението на запасите от продукция и незавършено производство (незавършеното производство и продукцията са индикатор за бъдещи приходи от продажби) увеличава брутната продукция и съответно брутната добавена стойност. Увеличението на запасите от материали обаче означава блокиране на оборотни средства.

При изчисляването на брутната добавена стойност (БДС) амортизациите (използването на дълготрайните материални и нематериални активи) и възнагражденията на труда не се включват. Т.е. това, което остава, служи за възнаграждение на вложените производствени фактори. При ниска брутна добавена стойност, производствените фактори получават недостатъчно възнаграждение (накратко: получената норма на възвращаемост може да се окаже по-ниска от изискуемата норма на възвращаемост), в резултат на което се предприемат инвестиционни проекти, които по-принцип са с по-ниска изискуема норма на възвращаемост. Получава се един затворен кръг - ако големите инвестиционни проекти, целящи оптимизиране на производството в дългосрочен план, са с висока изискуема норма на възвращаемост, те не се предприемат, и се продължава по стария неефективен начин - а именно повече (и евентуално неквалифицирани) служители и по-малко възнаграждение.

 

Сектор Производство: Брутна добавена стойност като процент от брутната продукция

 

1995

2001

2002

2003

2004

2005

Белгия

26.8%

25.0%

:

25.8%

24.5%

23.7%

България

:

18.4%

18.4%

19.5%

19.7%

19.9%

Чехия

:

24.7% (p)

26.3%

26.6%

25.6%

:

Дания

34.6%

33.7%

34.3%

34.5%

35.7%

33.1%

Германия

:

31.4%

31.0%

31.0%

30.3%

29.6%

Естония

:

27.6%

29.0%

29.1%

27.3%

27.2%

Ирландия

34.5%

33.6%

36.2%

38.7%

34.9%

32.0%

Испания

29.5%

27.3%

28.2%

28.2%

27.6%

27.3%

Франция

:

23.6%

22.5%

22.5%

24.5%

24.6%

Италия

28.3%

25.4%

25.5%

25.9%

25.0%

25.1%

Латвия

:

45.9%

33.2%

33.4%

30.1%

29.6%

Литва

:

22.0%

23.0%

24.1%

24.8%

22.9%

Унгария

:

22.1%

23.4%

24.7%

24.2%

24.3%

Нидерландия

30.6%

25.9%

26.8%

26.9%

26.1%

:

Австрия

38.2%

34.7%

35.0%

34.9%

33.5%

33.4%

Полша

:

37.6%

32.9%

31.8%

31.5%

31.0%

Португалия

:

26.9%

27.8%

27.7%

27.3%

26.7%

Румъния

:

29.5%

26.0%

25.5%

23.9%

23.0%

Словения

:

25.9%

26.7%

32.8%

32.2%

30.5%

Словакия

:

23.1%

21.8%

19.7%

20.8%

20.3%

Финландия

33.3%

32.6%

31.9%

31.8%

31.0%

29.2%

Швеция

31.0%

28.4%

29.7%

29.9%

31.3%

29.9%

Великобритания

:

33.5%

34.1%

34.3%

34.3%

33.0%

ЕС (27 страни)

 

:

:

:

28.50%

:

ЕС (25 страни)

 

28.70%

:

:

28.60%

:

(:) Няма данни

(p) Предварителни данни

Източник: Eurostat