За проблема с ИВСС в контекста на ЦУМ-гейт

ЦУМ-гейт в разгара на парламентарните избори 2017

През пролетта на 2017 г. бе публикуван видео запис, на който бизнесменът Сашо Дончев споделя пред Дамския бизнес форум, че е бил привикан на разговор с главния прокурор Сотир Цацаров, за да му се упражни натиск. В своя позиция до медиите прокуратурата потвърди, че такава среща се е състояла, но отрече, че главният прокурор я е инициирал.

Впоследствие разбрахме, че срещата се е провела с посредничеството на бившия член на БСП и бизнесмен Георги Гергов, в офис, различен от този на Върховната касационна прокуратура (има се предвид ЦУМ на Георги Гергов). Доказателства за предмета на обсъждане трудно можеха да  бъдат намерени. Събитието остана в ситуацията на „дума срещу дума”, но като прибавим участието и на Гергов, се очертаха по-скоро две думи срещу една.

Въпреки това, възникна въпросът редно ли е (законосъобразно и етично) главният прокурор на Републиката, към днешна дата председател на КПКОНПИ, да предприема подобни действия и да демонстрира такова поведение? Именно тези факти следваше да бъдат проверени и изяснени, за да стане ясно следваше ли тогавашният главен прокурор Цацаров да понесе дисциплинарна и наказателна отговорност. Към онзи момент мнозинството про-Цацаров във ВСС отказа действия. Благодарение на сдружението „БОЕЦ” и на граждански активист Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) бе сезиран. Оттогава до изминалата седмица главният съдебен инспектор Теодора Точкова криеше резултатите от проверката въпреки поисканата информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. Стигна се дотам поведението на Точкова да бъде окачествено от съда като „злоупотреба с право” поради преднамереното неявяване по делата от страна на ИВСС и ползването след това като основание да се обжалва решението за задължаване на ИВСС да предостави материалите.

От проверката става ясно, че Инспекторатът се е равнил по Цацаров и от призван да разследва и установява фактите се превърна в придатък (поредната институция) към главния прокурор.

Точкова в капана на изтеклия мандат

През есента на 2019 г. Народното събрание бе задължено по силата на Конституцията и Закона за съдебната власт да организира процедура и да избере съдебни инспектори като обнови изцяло състава на ИВСС. Съдебните инспектори са с мандат от 4 години, а главният съдебен инспектор, избиран също от НС, упражнява 5-годишен мандат. По ред причини изтичането на мандата на главния съдебен инспектор Теодора Точкова съвпадна с този на редовите инспектори.

В резултат на това до 18 декември 2019 г. трябваше да бъдат излъчени 10-тима членове на ИВСС, а до 2 февруари 2020 г. – и нов главен съдебен инспектор. За да бъде спазен законоустановеният срок, НС следваше да открие процедурата още в самото начало на септември 2019 г., тъй като, по закон това трябва да се случи от 2 до 6 месеца преди изтичане на мандата на настоящия ИВСС. Причината да се стигне до това неловко и нарочно избягвано положение за двоен едновременен избор лежи както в 42-рото, така и в 43-тото НС, които провалят две поредни процедури, в резултат на което осуетяват конституционния замисъл за приемственост между ръководството на ИВСС и инспекторите.

Ако действащото НС бе изпълнило задълженията си, главният съдебен инспектор би бил, предполагаемо, друг, а резултатите от проверката биха били публични далеч по-рано, точно когато Цацаров бе номиниран за „спускане” като председател на КПКОНПИ. А от това да зависи и поредното назначение в държавата, тъй като, оказа се, Цацаров не е съдействал на ИВСС, макар и да е бил длъжен.   

В контекста на ежеседмичните усилия на ГЕРБ я да напишат нова конституция, я да съставят поредната псевдореформа на прокуратурата, е редно отново да ги попитаме защо пасивно заобикалят действащата Конституция и отказват да организират избори за инспектори и главен съдебен инспектор.

Предвид това че Народното събрание е абдикирало от трите си основни функции, то фактически България е престанала да бъде парламентарна република, а чл. 1 от Конституцията „България е република с парламентарно управление” е отменен чрез неприлагане.  

Реален парламентарен контрол на Народното събрание върху Министерския съвет няма, а ако има, той е избирателен и не се простира върху министър-председателя.

Парламентът не провежда изборите и отговорността, която му е вменена по отношение на съдебната власт – видно от примера с ИВСС, но по не по-различен начин се упражняват правомощията и спрямо другите излъчвани от НС независими регулатори.

В случая около ЦУМ-гейт се снишиха основните политически фигури, включително и президентът Румен Радев, който към онзи момент не бе преживял конституционен катарзис. Достойнство и критичен поглед запазиха тогавашното малцинство във ВСС начело с Калин Калпакчиев и Лозан Панов. Но и към ден днешен основните парламентарно представени опозиционни сили не инициират избори за ИВСС.

Всеки опит да се потърси отчет на самозабравилите се на високи административни постове се посреща като атака срещу независимостта, а в изпълнителната власт – като преврат срещу държавността – но това е само опит за приземяване. При тези условия е трудно да бъде разплетена линията, в която никой не е в състояние да предотврати, спре, установи, разследва и накаже корупционните политически и икономически зависимости, в които лица като Теодора Точкова са само обслужващ персонал, попаднал на висок държавен пост.  

В заключение

Време е да помислим като общество за два съществени въпроса, намирайки им практическо разрешение:

  • ако НС отказва да провежда избори за ИВСС, в срок да се предвиди възможност друг държавен орган да даде начало на процедурата;
  • ако НС не успява да събере необходимото мнозинство от две трети да проведе избори за Инспекторат или членове на ВСС, да се потърси друг тип устройствено разрешаване на този проблем чрез поетапно попълване през различни периоди от различните квоти, за да не се изчерпват от съдържание тези органи и за да не се стига до упражняване на правомощия продължително време извън мандата им за целия им състав.

Свързани публикации.