Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За признаването от държавата на стопанските интереси и организациите на тютюнопроизводителите

22.01.2007
Оцени тази статия:

Събитие: След като през 1998 г. 38-то Народно събрание прие Закона за подпомагане на земеделските производители, с което се обяви за стимулиране на земеделието, сега Министерството на земеделието и горите регламентира прилагането на законовите разпоредби. Сред тях са и условията, при които организации на регистрирани по закона производители на земеделска продукция могат да се ползват от приетите привилегии, в това число да получават субсидии от държавния бюджет и от държавни фондове "Земеделие" и "Тютюн". В последния брой на Държавен вестник са обнародвани наредби за условията и реда за признаване на организации на тютюнопроизводители и на производители на плодове и зеленчуци.

Коментар: 1/ Законът задължава държавата да стимулира обединяването на земеделските производители в организации, които явно да следят за техните потребности. За да се гарантира най-добрата защита на конкретните стопански интереси обаче трябва държавните институции да се доверят на тези производители и да ги оставят сами да налагат своите разбирания за добри представители. Едва ли добрата земеделска организация ще разчита на тези наредби, които да я задължат да предоставя услуги на членовете си като например да осигурява технически средства за съхранение, опаковане и търговия на произведената на от тях продукция или да търси пазари за земеделската им продукция, както изисква министерството. Ако разбирането е, че така или иначе тези земеделски организации ще злоупотребят с привилегиите, които им се дават по закон, защо въобще държавата трябва да "стимулира" тяхното организиране.

2/ Законът за подпомагане на земеделските производители не дава по-особени права на тези организации, като достъп до определени фондове само за организирани земеделци или възможности за участие в международни програми, за което и не настояваме. Конкуренцията между земеделските организации не е ограничена, след като министерството не налага задължително присъединяване към браншова организация, била тя на производителите на тютюн или тези на плодове и зеленчуци (за което никога не е късно!). Не е ясно защо тогава държавата трябва да задължи тези организации да спазват нейните изисквания, след като те трябва да служат на стопанските интересите на земеделските производители.

3/ Сред изискванията, на които трябва да отговорят тези организации, са регулярно набиране на информация за произвежданата и реализираната продукция от техните членове, като площи, тип, произход, сортов състав, добиви, класове на качество и т.н. Тези производствени особености земеделците трябва да обявяват и при своето регистриране като такива, за да могат да бъдат подпомагани по закон. Така наредбите налагат ненужни разходи на земеделските организации за поддържане на такава информация, само за да обслужват нуждите на администрацията.

4/ Като земеделските организации не могат да бъдат признати такива, в които участват земеделски стопанства с повече от 25 на сто държавно или общинско участие. Явно за да не се оказва политически натиск за предоставяне на привилегии за тези организации, държавното участие се изключва. Ако държавните институции не могат да раздават привилегии, възможностите за злоупотреба при всички случаи ще бъдат ограничени. Така и условията за налагане на натиск върху министерства и администрации на държавни фондове няма да съществуват, като за това трябва да се избегнат всякакви опити за подпомагане, било то и на земеделските производители.