За правото на свободно сдружаване (от от Чарлз Беърд*)
Word Format
(Word Format)
Правото на свободно сдружаване и конституцията
Правото на свободно сдружаване е защитено с Първата поправка на Американската конституция. „Конгресът не може да приема закон…ограничаващ… правото на хората да се сдружават свободно“. Изглежда елементарно. Може да се сдружаваме в каквато и да е било асоциация по свой избор и на правителството е забранено да се налага върху този избор. Но какво на практика означава това?
Забележете, че тази гаранцията всъщност е забрана над правителството. Водещите принципи, следвани от бащите на Конституцията, били, че всеки човек има неизменни човешки права, срещу които правителството не може да се противопостави. В действителност, най-важната функция на едно справедливо правителство е да защити именно тези права на всеки един гражданин под неговото юрисдикция.
Европейската общност също признава позитивното право на свободно сдружаване. Декларацията на човешките права (1948), член 20 гласи: 1. Всеки има право свободно да се събира и сдружава; 2. Никой не може да бъде насилен да се влезе в съдружие.
Свободата на сдружаване често се използва погрешно, когато се търсят аргументи за създаване на привилегии за синдикатите със закон (б.пр. Американският трудов закон, който съдържа разпоредби близки до тези в българския Кодекс на труда). На практика, подобни закони нарушават правата на работника и свободата му свободно да се сдружава. Бащите на конституцията биха определили такъв закон като противоконституционен в принципите си. Конституционният съд обаче го приема със случая Jones&Laughlin Steel Co., 1937 година по чисто политически причини, не заради конституционни съображения.
Двойно нарушение на правата
Законът нарушава свободата на всеки работник да се сдружава по два начина.
Първо, синдикатите имат по закон ексклузивни права да представляват интересите на работниците. Когато бъдат приети от мнозинството от работниците, те започват да преговарят и от името на тези, които са гласували против тях или въобще не са гласували. Никой не може свободно да представлява собствените си интереси. Всички останали права, застъпени в Първата поправка на Конституцията, като свободата на религиозни убеждения и свободата на изразяване, не се подчиняват на правото на мнозинството. Не трябва и доброволното сдружаване да се определя от него.
Второ, без да задоволи интересите на всички работници, като ги принуди да се откажат от избора си и да се подчинят на правото на мнозинството, законът също така задължава тези работници, които се представляват от синдикатите въпреки волята им, да плащат за представителство, което те така и не желаят. Това се нарича „синдикална гаранция“, но на практика е насилствено асоцииране. Ничии неизменни човешки права не трябва да бъдат жертвани, само за да се гарантира финансовата сигурност на синдиката.
Подобни закони също така нарушават правата на работодателите да се сдружават. Те им налагат да признаят и преговарят със синдикати, които са приети от мнозинството. Преговорите, между другото, са много близки по форма на сдружаването. В договорното право всеки договор между две страни, които са принудени да признаят условията със сила, се смята за невалиден. На практиката, синдикатите разчитат на принудата, за да постигнат целите си. От друга страна, правото на синдикатите да се сдружават също е нарушено. Те трябва да приемат всеки работник, който иска да се присъедини към тях.
Каква трябва да бъде формата на синдикализъм, така че да съответства на правата и свободите на всеки от нас?
С една дума, доброволното сдружаване. Всеки работник трябва да бъде свободен да избере, ако въобще желае, синдикат, от който да се ползва услугата „представителство“.
Всеки синдикат трябва да бъде свободен да избира кои от тези, които желаят, да представлява. Той трябва да представлява тези, които доброволно са избрали да се сдружат и никой друг.
Никой работодател не трябва да бъде задължен да води преговори със синдикат и никой синдикат не трябва да бъда задължен да го прави с работодател. Ако един работник избере да бъде представляван от определен синдикат и работодателят желае да обсъжда условията, които предлага, той трябва да го направи със синдиката, избран от работника. Но всеки работодател свободно може да се откаже да преговаря за условията, с който и да е било работник, бил той представен от синдикат или не. Работодателят може сам да избере дали да обсъжда определени въпроси със синдикати, които са одобрени на принципа на правото на мнозинството.
За синдикатите, привикнали към специалните привилегии, които законът им дава, истинското доброволно сдружаване е анатема. Те вероятно осъзнават, че без тази принуда няма да могат да оцелеят Но ако са принудени да разчитат единствено на съгласието на другите, ще бъдат далеч по-иновативни и ще подобрят услугите си, така че и работодатели, и работници да ги оценят. Във всички случаи, благоденствието на синдикатите не трябва да служи за оправдание при нарушаването на свободата на доброволно сдружаване.
Ако Конгресът държи на специалната привилегия на синдикатите да използват принудата, то той трябва да бъде честен и да прокара конституционни изменения, които да запишат, че правото на свободно сдружаване не се отнася за пазара на труд.
* Публикувано в Идеи за свободата. Адаптиран превод със съкращения.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
