Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За омразата и бежанците

Автор: Петър Ганев / 22.11.2013
Оцени тази статия:

През последните месеци темата за бежанците заема все по-централно място в общественото пространство. Политическите неразбории в страната също насочват енергия в тази посока, като заиграването с темата с политически мотиви е повече от очевидно. Бумът на националистическите прояви се храни всекидневно с демагогия на тема бежанци – онзи ден в национален ефир например съвсем спокойно бе употребена думата „канибали”. Проявите на омраза може и донякъде да са очаквани, но това, което допълнително усложнява ситуацията, е, че държавните институции в много отношения работят в полза на омразата. Политическото говорене по темата е много, но данните говорят сами за себе си – държавата бави производствата и предоставянето на статут, държи хората в мизерия, което води до политически дивиденти под формата на националистически прояви, а отгоре на всичко май още се бори със себе си дали в крайна сметка да не изгони „пришълците” и да си реши проблемите.

Проявленията на омраза и расизъм в обществото са очевидни. Всички знаят името на нападнатото българско момиче, а починалият бежанец онзи ден е просто бройка. При един от случаите на побой погрешка в столицата беше изпусната реплика, че видите ли, хората го помислили за бежанец. С други думи е станала грешка – объркан е човекът, иначе всичко е наред. Идва и основателният въпрос могат ли граждански патрули и контрапатрули (контрата сега е модерна) да успокоят средата? Тук вече демагогията стига до небесата. Да, хората могат да се организират и сами да се защитават, има много примери в историята за това, но в случая говорим за патрули на омразата, а не на толерантността. Патрули, които създават отровна среда и сеят страх, а не спокойствие. Това е пътят на репресиите – стойте си у дома, улицата е наша, за ваше добро е. Ораторите националисти, разбира се, си знаят работата и говорят коректно – само наблюдаваме, искаме да се спазва редът, ще уведомим полицията, ако има проблем, но омразата и фалшът са видими. При по-дълъг разговор (като интервюто от онзи ден например) прикритата омраза се вижда. Хората усещат фалша – на съботния проправителствен протест, в политическото и интелектуално заклеймяване на студентите, в „мирното” говорене на националистите.

На фона на всичко това съм съгласен с тезата, че националистическите прояви и липсата на толерантност се отнасят до определени групи в страната, но съвсем не характеризират обществото ни като цяло. Многото хора, които помагат всекидневно, показват именно другото лице на обществото, което може да бъде толерантно и да се държи много по-отговорно от политиците ни. Разбира се, протестите срещу настняването на бежанци в някои населени места съвсем не потвърждават тази теза, но и пропагандата там беше много силна – бежанците ще крадат, изнасилват и т.н. В някаква степен това е и реакция спрямо всички останали населени места и решението на политиците. Същото го гледахме например, когато столицата търсеше къде да си изсипе боклука – отново протести в стил „Ваш си е проблемът, защо го пренасяте на нас”? Фокусирането на подобен проблем в конкретно населено място няма как да не доведе до напрежение.

И така, каква е ситуацията в момента? Много хора влизат в страната ни и търсят закрила, биват настанявани в мизерни условия и не получават статут продължително време – в общия случай се чака хуманитарен статут. Казано по-просто, статут на бежанец се получава, ако си преследван, а хуманитарен статут се получава, ако си бил принуден да напуснеш държавата си. В масовия случай със сирийците става дума за хуманитарен статут. По закон (Закон за убежището и бежанците) всеки чужденец може да поиска закрила, в т.ч. статут на бежанец или хуманитарен статут, и не може да бъде връщан на територията на страната, в която е застрашен живота му. Нещо повече, дори и чужденците, влезли на теротироята на страната не по законоустановения ред, могат да поискат закрила, представяйки се на компетентните органи и посочвайки уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване в страната. С други думи, ако страната иска да помогне на бежанците и има някакъв проблем с незаконно прибиваващи в страната, то е изцяло във властта на администрацията да направи така, че прибиваването им да стане легално и те официално да потърсят закрила – отношението законно към незаконно пребиваващи е поне шест към едно. Текстовете в закона дават всички инструменти за решаването на подобни казуси. На тези, за които се счита, че застрашават националната сигурност или са с влязла в сила присъда за тежко престъпление и представляват опасност за обществото, може да им се откаже закрила и да се търсят варианти за експулсиране. Съответно на тези, които пребивават незаконно, но не се считат за опасни, им се признават уважителни причини за незаконното влизане и се открива производството за статут. Изцяло административен е въпросът колко бързо може да се случи подобно решение, иначе всички лостове ги има в закона.

Голямата социална бомба, по всичко личи, е заложена в периода до получаване на статут. Каквото и да говорим, няма как да очакваме, че животът в бежански лагер в страната ще е добър. Ако има решение, то е в това хората да получат бързо статут и да напуснат лагерите. Данните обаче показват изключително мудна работа що се касае до решенията за закрила. Само през 2013 г. (до края на октомври) има над 5 хил. лица, потърсили закрила (от тях около 3 хил. сирийци), а решенията за предоставяне на хуманитарен статут са едва 1 250. В закона е записано, че в срок от три месеца от образуване на производството председателят на Държавата агенция за бежанците трябва да вземе решение дали предоставя статут. От данните се вижда, че този срок в момента може и да се спазва – макар да няма детайлни данни, подадените молби за статут до края на август са сходни с броя на решенията до края на октомври. Очевидно почти половината молби са подадени след лятото, което означава, че до края на годината трябва да се уреди и статутът на повечето бежанци, които в момента са в лагерите. Друг въпрос е дали при създалата се ситуация трябва да се използва максималният срок от три месеца или не може нещата да се случат по-бързо с оглед овладяване на евентуални конфликти.

Графика: Информация за лицата, потърсили закрила, и взетите решения

 

Източник: Държавна агенция за бежанците

Ако се следва законът, то до края на годината трябва да имаме поне още 2-3 хиляди чужденци, получили хуманитарен статут. След получаването на подобен статут на практика се напуска общежитието. Единият вариант е чужденецът да се оправя сам (не много вероятен), а другият е държавата да му окаже финансова помощ за настаняване в жилище за първите шест месеца от получаването на статут – настаняването в общинско жилище изглежда също е вариант. Тъй като броят на нуждаещите се от настаняване ще нараства, то може да се мисли за механизъм за включването на максимално много общини в този процес. Ако всички от лагера в Харманли бъдат настанени в Харманли, то отново ще се появи потенциален социален проблем. Механизми за относително равномерно настаняване в различните общини има много, като може дори да се прибегне до тегленето на някаква жребий, тоест безпристрастна процедура, кяото определя кой чужденец в коя община бива настаняван – отнася се само до тези, които искат да се възползват от държавната помощ за настаняване. Веднъж установили се след изтичането на първите шест месеца, чужденците вече могат да се ползват от всякакви форми на трудова миграция из страната, както и всеки българин, тоест ще има някакъв естествен процес на насочване на бежанците към места, където има препитание за тях.

Всичко казано дотук показва, че напрежението около бежанците, макар и социално неизбежно, не е подхранвано от някаква патова ситуация (или нормативна безизходица), а от чисто административни процедури и неуредици. Ако държавата подходи отговорно, то могат да бъдат решени проблемите както с нелегално пребиваващите, така и с живеещите в лагерите. Последващото масово настаняване в една община също може да бъде избегнато. Причината бежанците да живеят в своеобразни гета не е в тях или в тяхното отношение към живота, а в институциите в страната. Ако оставим настрана потенциалната социална бомба около условията в лагерите или отношението на националистите, то бежанската вълна може да има положителен ефект върху икономиката на страната в дългосрочен план, предвид притока на преобладаващо млади хора и деца, които биха могли да повлияят благоприятно на бързо влошаващата се демография в България.