Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За нощните пътувания

Автор: Светла Костадинова / 21.09.2007
Оцени тази статия:

Една трагедия стана повод за промяна в закона за автомобилните превози. Става дума за забраната да се осъществяват нощни пътувания на групи с деца и ученици. Общественият дебат се обедини около тезата, че децата не са защитени достатъчно, особено на пътя, и държавата трябва чрез закон да се опита силно да ограничи шансовете за повтаряне на подобни трагедии. Дискусията обаче не се насочи към въпроси като: какви са причините за инцидентите с деца, кои са най-разпространените рискове, как могат да се предотвратят, кой трябва да е отговорен. Вместо това, основният фокус е кой депутат е предложил отмяната на забраната за нощни пътувания и кой я е подкрепил.

Няколко факта за причините за инциденти с деца. Според изследване на Уницеф[1] от 2001 година, статистиката на детската смъртност, несвързана със здравето, в страните от ОИСР показва, че най-честите причини са:

  • пътни инциденти (41%) - в преобладаващата част от случаите децата си били пешеходци или велосипедисти и са нарушавали правилата за движение; в останалата причините са пияни шофьори, висока скорост и неспазване на правилата на движение;
  • други непреднамерени инциденти (16%);
  • удавяния (15%);
  • убийства (14%);
  • пожар (7%);
  • падания от високо (4%);
  • отравяния (2%);
  • инциденти с огнестрелно оръжие (1%).

Данните показват, че, ако искаме да намалим инцидентите с деца, на първо място трябва да спазваме правилата на движение. Те обаче не забраняват нощното каране, а акцентират върху ниската скорост, слагането на колан, неупотребата на алкохол, наличието на професионален опит при превоза на деца, изправност на превозното средство и т.н. От тук можем да направим извода, че отговорни сме всички ние, които нарушаваме правилата.

Най-логичният вариант за справяне с проблема с нощните пътувания е да се даде избор на всеки родител:

1) Ако не иска детето му да бъде изложено на риск като пътува през нощта, то той просто няма да го пусне. И сега всеки родител, който се интересува, получава информация за местата, хотелите, храната и т.н. за всяка екскурзия, организирана за детето му. Друг въпрос до колко е организаторите спазват графика, но това е друга тема.

2) Ако родител все пак няма против - просто подписва декларация за това. Едва ли ще има много такива, но да се забраняват всички нощни пътувания е крайна позиция, която поне трябва да бъде добре аргументирана и защитена.

Изводът от всички споменати данни е, че може би не обръщаме внимание на истински важните причини, които водят до инциденти с децата ни. Преодоляването на тези причини е свързано най-вече с личната отговорност ...

  • на отделния родител, който трябва да има правото да реши кое е най-добро за детето му според личните му предпочитания, което може да бъде и подкрепа на нощно пътуване
  • на всички шофьори, които трябва реално да носят отговорност за неспазване на правилата на движение
  • на всички държавни служители/чиновници, които не прилагат закона
  • на депутатите, които създават закони по най-непрозрачния, безотчетен и пропит със съмнения за личен интерес начин на законодаване.


[1]    Докладът е достъпен тук.