Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За неефективните – повече правомощия

Автор: Филип Колев* / 20.08.2010
Оцени тази статия:

Комисията „Кушлев” (официално кръстена Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, или КУИППД) е на път отново, следотпускарски, да разбуни духовете в страната. Председателят на вътрешната комисия и зам.-шеф на парламента Анастас Анастасов от ГЕРБ намекна за това, заявявайки, че "в момента се работи над един така по-особен закон, който много ще разбуди общественото мнение към октомври, средата или края.“

В какво се състоят точно промените все още не е ясно, но се създава впечатлението, че комисията ще придобие нов набор от правомощия.

Съпоставянето на доходи и имущество, координацията с данъчните и безчет други служби са част от текста и на настоящия закон. В пространния чл. 16 би могъл да се изгуби всеки, дори само при изреждането на всички институции, които трябва да предоставят информация за незаконно придобито имущество. Когато трябва да си представим как се случва подобно сътрудничество на практика, нещата стават още по-сложни.

Проблемите, които съпътстват комисията „Кушлев” още от преди нейното създаване, не са новост. Те са коментирани от ИПИ[1] и множество юристи, като се подчертават негативи като възможността мерки да се налагат при „основателно подозрение”, че дадено имущество е придобито по незаконен начин, политическата окраска на институцията, противоречие с някои основни принципи на правото и т.н.

Това, че комисията не работи ефективно, може да види всеки, който има търпението да прегледа по-внимателно данните за бюджета и годишните й доклади, публикувани на интернет страницата на КУИППД. Макар наложените запори да растат главоломно през 2009 г. в сравнение с предишните, съдебните решения за отнемане на имущество са негативен индикатор за качеството на работата на институцията:

“От 28-те дела, при които към момента на наблюдението има само решение на първоинстанционния съд, 22 са с решения в полза на иска на КУИППД и 6 дела – с решения на съда в полза на ответника. Т.е. съотношението е приблизително 4 към 1 в полза на спечелените от КУИППД дела. Анализът на делата, при които има решения и на първа и на втора инстанция показва отново благоприятно за КУИППД развитие на делата, тъй като от 13 решения на въззивния[2] съд 7 са в полза на Комисията, а с другите 6 са уважени исканията на ответниците.”

Докладът представя тези данни едва ли не като успех – в между половината и три четвърти от случаите печелим. В останалите най-вероятно съдът ще да е виновен.

Справка в бюджета на КУИППД показва, че за дейността си тя разходва средно по около 7 млн. лв. на година (за 2010 г. са определени 5 млн.). Отнетото имущество, за което е отсъдено в полза на КУИППД, в периода 2006-2009 г. е горе-долу със същия размер. От спечелените дела обаче приходите от реално влезлите в сила присъди са под 1 млн. лв. Т.е., излиза, че комисията не покрива адекватно разходите си и резултатите от дейността й не оправдават направените вложения от страна на държавата (т.е. данъкоплатците).

При такова положение се подготвя новият текст. Тъй като комисията, която изпълнява предимно дублиращи, а не координационни функции, няма да бъде закрита, най-вероятно промените ще бъдат по посока ускоряване на производствата и предоставянето на още инструменти, с които тя да упражнява контрол. Без да са дадени качествени решения и на досега съществуващите проблеми обаче, такава стъпка ще доведе само до негативни последици. Едва ли е случайно, че Венецианска комисия към Съвета на Европа за гарантиране на човешките права е отправила забележки към готвения текст. Ние също съзираме реална възможност всичко това да доведе до накърняване на правата на гражданите, превръщането на комисията „Кушлев” в още по-силен инструмент за политически натиск, комбинирано с повърхностни и широко разтръбявани „успехи”.

 

* Стажант в ИПИ. 

 


[1] Две статии от седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика” може да видите тук.

[2] На по-горна инстанция