22-02-2008

За насърчаване на младите учени от държавата

Тази седмица фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието и науката представи отчет на дейността си и приоритетите през следващата година. Общият бюджет на фонда през 2008 г. е 60 млн. лв. Една от основните му цели през следващата година е стимулирането на младите учени. В медийното пространство беше лансирана идеята държавата да започне програма за финансиране на докторантури на изследователи, които работят ефективно в предприятия.

На пръв поглед тази идея изглежда добра – чрез посредничеството на държавата се цели обвързване на науката с бизнеса. Проблемът е, че подобни „добри" идеи има много, особено когато са свързани с харчене на чужди пари и преразпределяне на средства, но желаната цел, а именно – повече интерес към науката от младите и съответно бизнеса, не може да се постигне чрез държавни субсидии и интервенции, ако няма условия за това, т.е. пазарът не го изисква.

Редица въпроси остават скрити, когато се представят програми на държавата, често оцветени в розови краски. Ето по-важните от тях, свързани със субсидирането на науката от държавата:

Фонд "Научни изследвания" финансира науката чрез пари на данъкоплатците. Т.е. държавата изземва средства на работещите, бизнеса, пенсионерите (които плащат косвени данъци при потреблението си) и ги дава на учените и това е в допълнение към разходите, които прави за издържане на университети, БАН, научни центрове и т.н. В България по-възрастните учени традиционно имат по-голям авторитет и политическо лоби и съответно, по-голямата част от средствата отиват за финансиране на техни проекти. Само за пример ще дадем два факта – в началото на годината 28-годишен преподавател в университета Бъркли спечели наградата на списание The American за млад икономист. Тази седмица 50-годишен доцент от Физическия факултет на СУ взе наградата на просветното министерство за млад учен. Фактите сами говорят за разминаването на стандартите за "млад учен".
Субсидирането не значи по-високо качество. Дори напротив, гарантирането на пари често е съпътствано с влошаване на качеството на научните изследвания. Защото високото качество е резултат от стимули – да се „продадат" научните идеи на предприемачите и бизнеса. Когато липсват такива стимули или те са заменени с други, тогава фокусът на научните изследвания се променя и тяхната "пазарна" полза остава на заден план.
Държавните чиновници имат ограничено знание и не е сигурно доколко вярна е тяхната преценка кои проекти са „по-добри" и „перспективни" от други. Струпването на дискреция създава предпоставки за корупция и лобистки интереси.

Какво трябва да се прави?

Науката е неделимо свързана с висшето образование. А за да се повиши качеството на висшето образование в страната е необходимо да се предостави повече автономия на университетите да управляват приходите, да определят сами таксите и броя на студентите. Условията за наука в университетите са ключов фактор за привличане на млади учени. Тромавата система за израстване на учените по стълбицата на йерархия и придобиването на научни звания също затруднява процеса на привличане на млади учени. Например, в Западна Европа и САЩ няма научни звания като научен сътрудник и старши научен сътрудник. Там „изследовател" е длъжност, а не звание. Същото важи и за доцент и професор. В България е необходимо да се произнесе Висшата атестационна комисия за получаването на звание "доцент" или "професор", а в САЩ всеки преподавател е доцент или професор, ако има сключен дългосрочен договор с университета.

За какво се хабят пари на данъкоплатците?

За да илюстрираме проблемите, които възникват, когато държавни чиновници решават какви проекти да се финансират, ще дадем за пример част от класацията, изготвена от американската неправителствена организация Данъкоплатци за здрав разум, на най-безумните и безполезни изследвания, които са били финансирани от държавния бюджет на САЩ:

§ През 1975 г. Националният институт за изследване на алкохолизма дал милиони долари, за да бъде установено дали пияните риби са по-агресивни от трезвите, младите плъхове по-склонни ли са да употребяват алкохол за успокоение от по-възрастните и могат ли плъховете да се превърнат в алкохолици.
§ През 1977 г. Националният фонд за хуманитарни науки дал 25 000 долара, за да се изследва въпросът защо на тенис кортовете в щата Вирджиния играчите лъжат и се държат грубо.
§ През 1981 г. министерството на търговията предоставило на град Хонолулу, столицата на щата Хавай, 28 600 долара, за да проучи как най-добре могат да се похарчат 250 000 долара за оборудване на плажовете, за да бъдат удобни на сърфистите. Местните власти върнали парите, защото сърфистите били склонни напълно безплатно да разкажат на чиновниците своите предпочитания.
§ През 1978 г. министерството на образованието похарчило 219 592 долара, за да създаде учебна програма, която обучава студентите как да гледат телевизия

Интересно би било какво ще покаже подобна класация за България.