Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За "наказателния" данък и износа на капитали

14.12.2006
Оцени тази статия:
Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

Поводът: Българска стопанска камара изпрати свои предложения за приоритетни законодателни промени за създаване на благоприятен бизнес климат до Народното събрание, министрите на икономиката, финансите и труда и социалните грижи. Сред предложените мерки в частта за корпоративното подоходно облагане е "да се въведат икономически бариери пред инвестирането на средствата, акумулирани в банковата система, в чужбина под формата на депозити, закупуване на ценни книжа и други финансови инструменти вместо насочването им към българската икономика". Според БСК тези бариери трябва да се изразят в облагане на инвестираните от банките пари в чужбина с данък. Целта на облагането е да се спре износа на капитали.

Коментар: Идеята за въвеждане на "икономически бариери" под формата на "наказателен" данък провокира следните размисли:

1/ В пазарна среда основните принципи, към които банките се придържат при управлението на своите активи, са осигуряване на рентабилност, поддържане на ликвидност и минимизиране на риска. Избора на конкретен актив при попълване на банковия портфейл се определя от ресурсите, с които банката разполага, тяхната падежна структура, дохода от актива, неговата ликвидност и риска от загуба. От тази гледна точка няма нищо необичайно в решението на българските банки да влагат една немалка част от набраните от тях средства под формата на депозити в чужбина и ценни книжа. В случая банковите мениджъри действат в съответствие с благоразумната банкова практика и с оглед на интересите на акционерите и вложителите си, избирайки активи с относително висока доходност и ликвидност при нисък риск.

2/ Вярно е, че за последните две години банките значително увеличиха нетните си чуждестранни активи. Към края на 2000 г. делът на вземанията от банки и други финансови институции достигна 42 % от общите активи. По-голямата част от тези вземания са от банки нерезиденти. Това поведение е отражение както на казаното по-горе, така и на все още високия риск, свързан с кредитирането. Този риск произтича предимно от липсата на надеждна защита на правата на кредиторите (бавно и скъпо струващо събиране на вземанията и реализиране на залозите) и от незадоволителното "качеството" на кредитоискателите (лоши бизнес-планове, изкривена счетоводна информация, липса на кредитна история, висок риск в реалната икономика).

3/ Въвеждането на икономически бариери пред инвестиционната дейност на една част от стопанските агенти в страната е антипазарна и опасна мярка. Наред с това е наивно е да се вярва, че въвеждането на "наказателен" данък автоматично ще спре износа на капитали и ще стимулира кредитирането на реалния сектор. Ако българският бизнес иска да подобри достъпа си до кредитни ресурси, той трябва да осигури по-голяма прозрачност на дейността си, включително чрез подобряване на счетоводната си отчетност. На практика това означава да изкара "на светло" сенчестата част от дейността си. Това е част от пазарното решение на проблема с ниската кредитна активност на банките. Част от регулативното решение на същия проблем е осигуряването на поне равни права на кредиторите и длъжниците.