Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За мотивите и сигналите в приватизацията

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

На заседанието си в сряда (13.11.2002) депутатите от икономическата комисия отхвърлиха проекторешенията на Коалиция за България и ОДС относно процедурата за приватизация на БТК. В проекта на КБ, представен от депутата Петър Димитров, се настоява да не се допуска подписване на договор за приватизация на БТК, "докато не се достигне нормална цена, която да отговаря на националните интереси и която ще покрие загубата от печалбата на БТК, която няма да влиза директно в бюджета". ОДС пък поиска Министерски съвет да оцени офертите на купувачите, както и да приеме програма за осигуряване на алтернативна заетост на 9 000 души, предвидени за съкращение от новия собственик.

Коментар:

1/ Ако оставим настрана популистките сигнали, които горепосочените политически сили отправят на фона на протестите от страна на работещите в телекомуникационната компания, внасянето в парламента на подобни проекторешения показва склонност на законодателите да се месят в търговска сделка, и то по отношение на чисто договорен параметър, какъвто е цената. Легитимно основание за подобна намеса няма. Народното събрание може да приеме становище по приватизацията на БТК само и единствено, ако приватизационната процедура противоречи на приетата от него Стратегия за приватизация на БТК. Такова противоречие в случая няма. Поставянето на други условия като например постигане на "нормална" цена означава промяна на параметрите на стратегията след като приватизационната процедурата на практика е приключила. Което е негативен сигнал относно трайността на правилата в стопанството.

2/ Не е ясно какво политическите сили разбират под понятието "нормална цена", но в един конкурс с предварително дефинирани правила и количествени критерии за оценка такава е цената, която е дадена в най-добрата оферта. Ако ще се продава сега, няма никакво значение колко е можело да се вземе преди няколко години или колко евентуално ще може да се вземе след няколко години. Единственото, което има значение е това, което дават сега наличните кандидат-купувачи. Трябва да се отчете и факта, че пред купувачите на БТК се поставят неценови условия, които ограничават свободата на разпореждане със собствеността, а това неминуемо води до намаляване на пределната цена, която те са склонни да платят. Както вече коментирахме, новият собственик ще бъде обременен със задължението за поддържане на определено ниво на заетост и за "осигуряване на алтернативна заетост и програма за преквалификация". Тази обремененост няма как да не се отрази в намаляване на цената на БТК. С други думи, естествено е нежеланието на изпълнителната власт (всъщност то ще е налице при всяка управляваща партия) да изгуби електорат да намери определено количествено измерение чрез намалени приходи от продажбата.

3/ Според БСП с приватизационния договор не се гарантира достъпна услуга за потребителите. Неприемлив е и предвиждания социален пакет от 4 импулса. На практика обаче цените за населението са ниски заради наложената от държавния монополист принуда по-големите потребители да субсидират по-малките. Така държавата провежда социалната си политика. Няма основание обаче да се очаква, че частен собственик ще е склонен да провежда социалната политика на правителството, ако от това ще губи. А това е съвсем реалистичен сценарий, защото след отпадането на монопола, БТК няма да може да печели от високи цени на междуградски и международни разговори и така да компенсира загубите от ниските цени на градските разговори и поддръжката на мрежата в слабонаселените райони.

4/ Изявленията на опозицията са знаково действие, телесен език, който също ще има цена. Тя засега не се знае. Известно е само, че инвеститорите не престават за си задават въпроса колко струпат водачите на народа в България.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!