За митата и митническата политика на ЕС и САЩ

Повечето хора, които следят световните събития в последно време знаят, че САЩ, след като наложи значителни мита върху много от стоките, идващи от Китай, Европа, Канада, Мексико и други държави, създаде предпоставки за нова търговска война. Общоприето е мнението, че САЩ със своята протекционистична политика има по-високи митнически нива от тези в Европа, но всъщност те са сходни. В тази статия ще разгледаме митническата политика на Европейския съюз и САЩ, историческите нива на митата им, видовете мита, както и ефектите от тях.

Държавите с най-високи и най-ниски вносни мита

Държавите с най-високи вносни наложени мита, осреднени без претегляне върху всички продукти, които внасят, са Бахамските острови (26,78%), Иран (20,92%), Република Джибути (18,93%), Камерун (18,91%), Габон (18,89%), Екваториална Гвинея (18,65%), Централноафриканска република (18,34%), Чад (18,16%), Етиопия (17,87%) и Гамбия (15,60%)[1]. Както се вижда, освен Иран, чието положение е ясно заради дългосрочно налаганите му икономически санкции от западните държави а и други фактори, държавите с високи нива на вносните мита са предимно малки, развиващи сестрани от Африка.

От друга страна, десетте държави с най-ниски вносни мита, отново осреднени без претегляне върху всички продукти, са Хонконг, Макао, Либия, Сингапур и Швейцария с 0% мита, следвани от Норвегия (0,75%), Исландия (0,76%), Грузия (1,2%), Бруней (1,21%) и Албания (1,44%). Прави впечатление, че повечето са развити държави, често с висок стандарт на живот. Изненадващо е мястото на Либия тук, като е важно да се отбележи, че Либия налага мита най-вече върху вноса на електроенергия.

Държавите членки на ЕС имат равни средни наложени мита от 1,92% за търговия извън ЕС, докато държави от Балканския полуостров като Сърбия и Македония имат по-високи мита -респективно 8,09% и 6,31%.

Видове мита

Повечето мита могат да бъдат разделени начетири вида според Световната търговска организация (СТО). Първият вид са мита за най-облагодетелствана нация (НОН). Това са митата, които държавите членки на СТО обещават да наложат на вносните продукти от други страни членки на СТО, освен ако не съществува някаква преференциална сделка или договор между двете страни за по-ниски мита. Тоест, НОН митата представляват максималните мита, които страните членки на СТО могат да налагат помежду си.

Вторият вид мита са преференциалните мита. Това са мита, чиято стойност е резултат на някакъв договор или споразумение за ниски мита. Примери за договори, които създават преференциални мита за участващите държави, са споразуменията за свободна търговия като NAFTA, CETA, TAFTA, TPP и много други.

Третият вид мита са т.нар. окончателни пределни ставки (ОПС). Това са конкретни стойности, които представляват максималната стойност на НОН митата, които могат да бъдат наложени. Когато една страна стане член на СТО или по време на кръговете търговски преговори, страните преговарят за налагане на този тип мита. В реалността наложените мита са по-ниски или равни на ОПС нивата. Ако са по-високи, държавите, които изнасят към наложилата мита страна, могат да оспорят решението ѝв съда.

Ефективно наложени мита са тези мита, които са де факто дължими за отделните продуктови групи. НОН, ОПС и преференциалните мита не задължават държавите да наложат мита на тези стойности, а само служат като граници. Преференциалните мита често служат за долна граница (най-често от 0%) на ефективно наложените мита, докато ОПС пък служат за горна граница. На практика НОН митата са около средата на тези граници. Най-често ефективно наложените мита са по-ниското от НОН митата и преференциалните мита.

Пример: държавата X, член на СТО, има спогодба за преференциални мита с държавата Y за 3%. НОН митата обявени от държавата X са на стойност 6%, а ОПС нивата са на стойност 9%. Това означава, че вносните мита за стоки, идващи от държавата Y са 3% (заради преференциалната спогодба), а тези от други държави членки на СТО са на стойност 6% (НОН нивото). По време на търговските преговори държавата X няма право да налага НОН мита по-големи от 9% (ОПС нивото).

Митническата политика на ЕС и САЩ

Европейският съюз има средни ОПС мита на стойност 5%, от които ОПС митата върху земеделски продукти са 11,9%, а тези върху неземеделски продукти са 3,9%. Доста по-високите нива на митата за земеделски стоки са в унисон с европейската политика за селскостопански протекционизъм. 44,5% от всички внесени земеделски стоки в ЕС през 2015 г. са внесени без мита, 12,5% са внесени с мита до 5%, почти 16% от всички стоки са внесени с мита в интервала между 5% и 10%, а остатъкът е внесен с мита, по-големи от 10%. При неземеделските продукти цели 55,8% от всички продукти са внесени без мита, което отново потвърждава политиката за търговска защита на селскостопанската продукция в ЕС.

Според Хармонизираната система за класификация на митнически стоки, ЕС има най-високи мита за млечни продукти (средно ОПС ниво – 37,4%, средно НОН ниво – 35,4%) , захар и сладкарски изделия (съответно 24,6% и 23,6%), както и спиртни напитки и тютюн (19% и 19,6%).

Последното проучване на СТО през 2015 г. показва, че страните, към които ЕС изнася най-много, са САЩ, Китай, Швейцария, Турция, Япония и Кралство Саудитска Арабия. Интересен е случаят с Швейцария, към която ЕС изнася стоки на стойност над 154 млрд. долара, но над 99% от всички продукти влизат в Швейцария безмитно.

Ситуацията при САЩ е почти същата, но с по-малки стойности на митата. Средните ОПС нива на митата са 3,4%, от които 4,8% за земеделски продукти и 3,2% за неземеделски. По продуктови групи най-високо облагани са отново млечните продукти; спиртните напитките и тютюна; захарта и сладкарските изделия със съответните ОПС нива от 16%, 15% и 13,2%. Фактът, че това са горни граници на наложените мита, комбиниран с по-ниското средно претеглено ниво върху всички продукти, показва, че реално наложените мита върху отделните редове в митническата тарифа (продуктови групи в хармонизираната система) са значително по-ниски от максималните.

През 2015 г. САЩ изнася най-много към ЕС, Канада, Мексико, Китай и Япония. Важно е да се каже, че преди 2 години САЩ щеше да може да изнася към Канада и Мексико 100% от стоките безмитно, благодарение на Транстихоокеанското партньорство, но заради настоящия президент на САЩ ратификацията на споразумението не се осъществи в първоначално замисления си вид.

История на нивата на митата на САЩ и ЕС

В практиката се използват две мерки за измерване на средното ниво на митата на държавите – средното аритметично от всички мита за всички продукти по тарифата и средната претеглена стойност спрямо обема на вноса на конкретната страна. Т.е. ако в дейнствителния внос на една страна има голям дял на стоки с високо мито, то вторият показател ще е по-висок от първия. Често тези две метрики произвеждат сходни стойности, но за по-пълна картина е хубаво да се използват и двете.

Както се вижда от графиките горе, исторически Европейският съюз е имал по-високи среднопретеглени вносни мита върху всички продукти в периода 1989 -1999 г. Най-големи са били митата на ЕС през 1995 г. (6,27%), след което спадат значително, достигaйки 1,61% през 2016 г. Ситуацията с митата на САЩ е сходна. Най-високи през последните 28 години са били митата през 1991 г. и 1992 г. – почти 4%, след което намаляват и през 2016 г. среднотопретеглено ниво на митата е 1,61%. След 2000. г. митническите нива на САЩ и ЕС конвергират до днешното си ниво от 1,61%. Един неочакван резултат е, че ако разгледаме средноаритметичното ниво на митата върху всички продукти, това ниво в САЩ е по-високо от това в ЕС. През 2016 г. това ниво в САЩ е било 2,79%, докато в ЕС е било 1,92%. Според този индикатор нивата на митата в САЩ са били системно по-високи от тези в ЕС. На базата на това може да се направи заключението, че митническата структура в САЩ е такава, че митата са по-високи за стоки с по-малък вносен обем и по-ниски за стоки с голям вносен обем,докато при ЕС към момента по-скоро има припокриване между претеглената и непретеглената средна стойност на митата.

В почти всички продуктови групи ЕС и САЩ имат сходни митнически нива. Една значителна разлика, обаче, е в митата за вносни първични суровини. Среднопретегленото ефективно наложено ниво в ЕС през 2016 г. е 0,89% (като рекордно най-ниско е било през 2008 г. – 0,46%, заради финансовата криза от 2008 г.), докато това в САЩ през 2016 г. е 1,30%. На фона на другите разлики от 0,1-0,2 процентни пункта, тази разлика е значителна.

Друга основна разлика в митническата история на САЩ и ЕС е, че митата в САЩ намаляват по-плавно и по-постепенно, докато тези в ЕС са били по-волатилни и достигат днешното си ниво чрез по-резки и големи намалявания в стойността си. И за ЕС, и за САЩ, най-големите намаления в митата настъпват след Уругвайския кръг преговори в рамките на СТО от 1995 г., чиито основни цели са намаляване на земеделските субсидии, премахване на ограниченията върху чуждестранните инвестиции и започване на процес за подпомагане на търговията в сферите на банкирането и застраховането.

Как митата влияят на икономиката?

Налагането на мита върху вноса на продукти от други страни почти винаги има отрицателни нетни ефекти върху обществото. Ако не става въпрос за търговска война и отговор на вече въведени мита от търговски партньор, аргументът за въвеждането им обичайно е защита на вътрешните производители на същия тип продукти. Въвеждането на мита води до повишаване на цената на вносните продукти, което води до по-високо търсене на стоки, произведени от националните производители. Така основните бенефициенти са група производители, а основните губещи са потребителите. Фактът, че потребителите са много повече от производителите обуславя нетна загуба на стойност за обществото.

Понякога налагането на високи мита се свързва с популизъм, защото в предизборните кампании се правят обещания за въвеждане на мита, които да защитават вътрешните производители в замяна на техните гласове на изборите.

Няколко коментара за търговските проблеми между САЩ и ЕС

Първоначално въвеждането на мита от страна на САЩ се основава на аргумента, че това би било в интерес на националната сигурност и че президентът Тръмп може да ги въведе на базата на една малко известна разпоредба от 1962 г. Скоро след това са наложени изумителните нива от 10% за внос на алуминий и 25% за стомана, което е дори по-високо от предложените нива от Департамента по търговия. Тези митнически нива задават началото на търговската война и карат другите държави да отвърнат с контрамита, което е логично действие, но за съжаление води само до задълбочаване на проблема. Така в следващите четири месеца митническите нива на ЕС и важни страни като САЩ и Китай се увеличават значително. Жертвите на една такава търговска война не са само участниците, но и всички други страни по света, които търгуват, като загубената стойност за обществото е в размера на стотици милиарди. Някои икономисти изчисляват възможната загуба от тази търговска война на над 800 милиарда долара. За щастие, скоро беше обявено, че САЩ и ЕС са достигнали до споразумение, целящо намаляването на митата, нетарифните бариери и субсидиите, което е правилната стъпка към не само тяхното глобално развитие, но и на тези държави, с които те търгуват.

*Авторът е стажант в Института за пазарна икономика

[1] Всички използвани статистически данни са с източници Световна търговска организация и Световна банка.