Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За милиардерите, предприемачеството и изоставането на Европа – кратък коментар

Автор: Момчил Кръстев / 16.03.2007
Оцени тази статия:

Преди седмица списание „Форбс" публикува поредната си класация на най-богатите хора в света. Тазгодишното издание включва 946 души, което представлява най-високото число на милиардери в историята. Това, което най-общо обединява голямата част от тези богати хора, е тяхната находчивост, изобретателност и предприемачески дух. Не е изненада, че почти половината от всички намерили място в класацията са американци и/или са направили състоянието си именно в САЩ. В целия Европейски съюз броят на милиардерите е значително по-малък. Защо това е така и нужно ли е въобще да си задаваме такъв въпрос? Тъй като отговорът на втората част от въпроса е категорично ‘да', нека да обясним.

Класацията на списание „Форбс" е важна, защото тя разкрива други факти за реалността както в Америка, така и в Европа. А именно, класацията разкрива ‘изостаналостта' на Европа в предприемаческо отношение. Тук трябва да споменем, че моделите, на които са базирани икономиките на САЩ и Европа, са различни и това води до някои от съществуващите разлики. Именно поради тази причина много хора не биха се съгласили с една такава теза, но фактите и коментарите на видни бизнес анализатори подкрепят твърдението. Още повече, че преди няколко дни в интервю по канала CNBC Europe и еврокомисарят Гюнтер Ферхойген, попритиснат малко от един журналист, също потвърди този факт. Причините за тази ‘изостаналост' на Европа са няколко.

Първо, европейците като цяло са по-малко продуктивни от американците, което е потвърден факт. Разбира се, както автори като Джарет Даймънд поясняват, малки изключения се наблюдават в отделни индустрии. Второ, европейците, не само че като цяло работят непродуктивно, но и работят по-малко дни и ползват повече почивки и ваканции. Тези две тенденции се дължат основно на факта, че средните данъци в Европа са много по-високи от тези в САЩ, а същевременно социалните помощи са големи, което демотивира работещите и те избират да работят по-малко. Наистина, на много места в Европейския съюз цената на неработенето е доста ниска, което означава, че разликата между това, което някой обикновен работник би изкарал от работа след като си плати данъците и това, което би получил като социална помощ, е незначителна. Освен това да се започне бизнес в Европа е много по-трудно от административна гледна точка, отколкото в САЩ. Всичко това убива предприемаческия дух и не учи хората на креативност, а напротив. Специално в България, ситуацията не е много по-различна.

А както в Европа, така в частност и в България има много добри условия предприемаческия дух да бъде развит и популяризиран. За сега у нас има опити в това отношение, но видимо те са ограничени и е може би иронично, че точно американски фондации, като Джуниър Ачийвмънт например, и техните представителства се занимават с такава дейност. Но държавата остава назад в това отношение. А тя трябва да осъзнае, че тук наистина има потенциал за развитие на такива качества предимно, но не само, у младите. Както икономистът Лестър Търоу съветва, тъй като няма институционални заместители на индивидуалните предприемачески проводници на промяната, държавата трябва да направи така, че да насърчи развитието на мислене и действия в тази посока. Спенсър Анте, в своя скорошна статия за Business Week, отбелязва, че в Европа все пак може да се наблюдава такъв силен предприемачески дух. На континента има изобилие от квалифицирани кадри, както и възможности за финансиране на започващи бизнеси (а в момента заради ниската инфлация лихвите също са ниски и това води до относително ниски цени и разходи за придобиване на капитал). А в страни като България пък, цената на работната сила също е доста ниска, което дава още едно предимство с оглед изискванията за капитал за стартиране на някaква дейност. На последно място, в Европа като цяло конкуренцията е по-поносима от тази в САЩ и Азия например.

Тъй че предпоставките, които съществуват, трябва да се оползотворят, ако Европа иска да догони САЩ както по продуктивност, така и по брой на преуспелите и богати хора. Един начин това да стане е като се заимстват най-добрите практики, съществуващи както в Северна Америка, така и в Азия. Не на последно място обаче, някои от изоставащите страни в Европа трябва да се поучат от примера на техните съседи в ЕС по отношение на предприемачеството, като например Германия, която, освен че води по брой на патентите на глава от населението е и втората страна в света (след САЩ) по брой на милиардерите. А да има милиардери не е лошо, особено ако те са направили богатствата си по легален начин и с това са спомогнали за развитието на икономиките, в които са упражнявали дейност. Защото се вижда какво могат да направят с богатствата си само двама души като Гейтс и Бъфет например, а именно - да насочат средствата си за развитие на науката и образованието. Уви, за сега такива примери идват предимно от САЩ.