За лъжливите разбирания зад новата социална политика
Word Format
(Word Format)
Няколко събития тази седмица напомниха, че правителството преди месеци обеща коренна промяна във философията на социалната политика и подпомагане. Сред по-значимите са новините от Тристранния съвет за промени в условията за отпускане на социални помощи.
Най-грубо представени идеите са да се намали размерът на отпусканите социални помощи, като се обвържат с доходите на близки хора. Тъй като няма формални критерии за „достатъчно имотни“ близки, които да осигуряват материално социални слаби роднини, затова и социалните работници ще могат по своя преценка да ръководят отпусканите помощи (с промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). Те ще дават оценка дали роднините са с добри възможности, за да подпомагат финансово и свои близки.
Целта на промените е, освен да се ограничат разходите за социални програми, помощите да се насочат към тези, които „действително“ се нуждаят от тях.
Принципът на солидарност
Сред най-използваните аргументи в социалната политика е този за солидарността, не само за въпроси, свързани със социалните помощи, но и с тези за социалното осигуряване. Този принцип прозира както в конституционни разпоредби (или в тълкуването им от Конституционния съд), така и в разписани от законодателя норми в социалната сфера. Основното, което се пропуска обаче, когато се говори за солидарност, е, че водещото при солидарността е желанието или с други думи – доброволното участие.
Ако социалните помощи се разглеждат като услуги, без съмнение те трябва да се ползват от хора, които се нуждаят от тях. Особено след като за това има консенсус в обществото, както се вижда в решенията на законодателното събрание. Затова и в Закона за социалното подпомагане са определени изискванията, на които трябва да отговарят хората, ползващи социални помощи. Защо обаче тези услуги се обвързват с принципа на солидарност – желанието да подпомогнеш финансово свои близки – не ни е ясно. Въпрос на личен избор е дали да бъдеш солидарен със затрудненото финансово състояние на свои близки или не. Не е отговорност на законодателя или на социалния работник да следи за това дали сме солидарни с близките си и защо не, ако е така. Морализаторска роля не им е вменена нито по конституция, нито със закон.
Не е трудно освен това да се оцени като привидна загрижеността на социалното министерство и социалните служби за това доколко сме солидарни в постъпките си. Същите тези институции миналата година обсъждаха промени в задължителното осигуряване, според които събраните в частен фонд пенсионни спестявания не могат да бъдат наследявани при смърт ( повече за тези обсъждания). Освен че тези идеи грубо нарушават неприкосновеността на частната собственост , определено не отговарят и на принципите на солидарност, която може да се прояви с желанията в завещанието.
Социалните помощи се контролират от редица институции, сред които общинските социални служби. Справка от края на 2001 година за социални дейности по общини показва, че основните разходи по тези програми са за социални помощи и обезщетения. По груби изчисления около 88% от разходите за социална дейност се правят през програми за социално подпомагане (по предоставена информация от Министерството на труда и социалната политика, Национална служба за социално подпомагане, август 2002).
Като се отчете, че приходите се осигуряват от субсидии от централния бюджет, то внесените данъци, били те от стопанска дейност или лични данъци, могат да се смятат за солидарност, така както тя се разбира в момента в социалната политика – задължителна и наложена с принуда.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
