Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За конкуренцията и административното бреме върху бизнес средата*

Автор: Петър Ганев / 08.02.2008
Оцени тази статия:

Бизнес климатът в страната обикновено се разглежда от гледна точка на чуждестранните инвеститори. Как да създадем подходяща бизнес среда, която да привлече повече чуждестранни инвестиции и да служи като двигател за цялата икономика? Подобен начин на мислене е напълно нормален за всички развиващи се страни, особено когато въпросният приток на чуждестранни капитали покрива огромен търговски дефицит.

Има обаче и нещо друго, което често остава на заден план. По-добрата бизнес среда, не само привлича повече чужди инвеститори, но и повишава бизнес активността вътре в самата страна. Потенциалът за развитие на българската икономика е огромен и именно от бизнес климата зависи дали той ще бъде оползотворен.

Нека разгледаме някои от областите, различни от традиционните (данъчна политика), в които бизнес климатът в България може да бъде чувствително подобрен. Това са конкуренция; условия за започване и прекратяване на бизнес; административни режими и контрол върху стопанската дейност.

Конкуренция

Постигането на по-високо ниво на конкуренция е от съществено значение за икономиката и бизнес средата. В момента намесата на държавата, която изкривява пазарните стимули, е видима в много сектори. Това са пазарите на електроенергия, топлоенергия, водоснабдяване, лекарства и т.н. В основата на това лежи т.нар. забранителен списък за приватизация, който спира инвестициите в основни отрасли в икономиката ни. Въпросният списък може да бъде сериозно редуциран, като това включва и премахване на списъка с компании, важни за националната сигурност и съответно не подлежащи на приватизация. Едва ли компания, която произвежда тютюн, може да бъде важна за националната сигурност. Част от дружествата, които трябва да бъдат приватизирани са БДЖ, Булгартабак, всички ВиК дружества, всички ТЕЦ-ове. Защо не и АЕЦ Козлодуй?!

Специално внимание трябва да обърне на т.нар. свободни професии (адвокати, инженери, фармацевти, нотариуси, счетоводители/одитори, архитекти), които са строго регулирани в страната. Има многобройни изисквания, които изкривяват отношенията в тези професии, и така влияят негативно на останалите сфери на икономическия живот. Изискванията, които трябва да се премахнат, са: задължителното изискване за членство в съсловната организация, минимални цени, изискване за стаж и всички бариери пред свободното упражняване на професията, както от български, така и от чужди граждани.

Само един поглед към добрите практики в Европа е достатъчен, за да ни убеди, че въпросните професии са тежко регулирани в България. На практика всички изисквания, посочени в таблицата по-долу, могат да отпаднат моментално, без това да е някакъв прецедент в Европа или пък да навреди по някакъв начин на съответния пазар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Условия за започване и прекратяване на бизнес

Условията за започване и прекратяване на бизнес лежат в основата на бизнес климата в една страна. Започването на бизнес в България отнема около месец, което е далеч от най-добрите практики в Европа. Именно в това отношение трябва да бъдат насочени и нашите усилия. В Белгия, например, започването на бизнес отнема едва 4 дни, като това включва 3 процедури. В България процедурите са 9, което е ненужно отежняване на процеса на започване на бизнес. Изходът от тази ситуация би следвало да бъде електронният търговски регистър, които може чувствително да съкрати сроковете за регистрация.

Друго изискване за започване на бизнес, което е в тежест за бизнес средата, е изискването за минимален капитал за регистрация на дружество. Това са 5 000 лв. за дружество с ограничена отговорност (ДОД) и 50 000 лв. за акционерно дружество (АД). Подобно изискване липсва в много страни, като между тях са САЩ, Великобритания, Франция, Япония, Индия, Канада, Бразилия, Ирландия и дори Македония. Трябва да се отбележи, че само преди 4-5 години е имало високо изискване за минимален капитал в Франция, Япония и Индия, като след неговото премахване резултатите са повече от положителни. Отбелязва се ръст на регистрациите на фирми и по-висока бизнес активност като цяло.

 

Doing Business 2008 - избрани страни

Минимален капитал за започване на бизнес /

Брутен национален доход на човек от населението

 

Doing Business 2008

Doing Business 2004

САЩ

0% - няма такова изискване

 

Великобритания

0% - няма такова изискване

 

Франция

0% - няма такова изискване

32.10%

Япония

0% - няма такова изискване

71.30%

Индия

0% - няма такова изискване

430.40%

Канада

0% - няма такова изискване

 

Бразилия

0% - няма такова изискване

 

Ирландия

0% - няма такова изискване

 

Македония

0% - няма такова изискване

138.40%

Румъния

1.50%

 

Русия

3.20%

 

Аржентина

4.80%

 

Сърбия

8.00%

 

Италия

9.80%

 

Испания

13.70%

 

Турция

16.20%

 

България

56.30%

 

 

Административни режими и контрол върху стопанската дейност

В момента в България има над 70 режима, което е сравнимо със страни като Киргизстан. Добрите практики се наблюдават в много eвропейски страни (Дания, Естония, Полша, Финландия), където въпросните режими са едва 10.

Списъкът на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим, е приложен към Закона за ограничаване на административните режими и административния контрол върху стопанската дейност. Броят на дейностите, попаднали в този списък, може да бъде чувствително намален. Това включва дейности като: промишлена преработка на тютюн, производство на компактдискове, извършване на обществени превози, извършване на универсална пощенска услуга.

Заключение

Бизнес климатът в страната може да бъде сериозно подобрен и то в съвсем кратки срокове. Често предлаганите промени са на по-макро ниво, като водената данъчна политика, но не бива да се загърбват и тези, които се отнасят по-скоро до самото администриране на стопанската дейност, като регистрирането на компания и упражняването на административен контрол. Опитът на развитите страни и добрите практики в Европа ни подсказват, че точно там се крият сериозните резерви пред постигането на по-добър бизнес климат в България.

* Части от статията са публикувани за пръв път във вестник Класа на 07 февруари 2007