Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За кого биха могли да гласуват предприемачите?*

Автор: Красен Станчев** / 21.10.2011
Оцени тази статия:

Няколко бизнес асоциации заявиха, че щели да „изслушват” кандидати за президенти и местни избори.  Но тази година кандидатите са доста особени.  На деловите хора е по-трудно от друг път да се даде съвет за кого да гласуват както на президентските, така и на местните избори.  Все пак известна ориентация е възможна.

Принципни положения

Идеалният нормален предприемач е човек, който се стреми към печалба.  Иначе казано, той или тя трябва да произведат, предложат и продадат на потребителите в България и света нещо, което те ценят и са готови да платят.  Производителите и продавачите са изцяло зависими от готовността на потребителите да плащат онова, което им се предлага.  За да печели, предприемачът трябва да прави това по-добре (при по-висока печалба и по-ниски разходи) от другите предприемачи. Ако не се справят с тази задача, той или тя ще търпят загуби и ако така продължава, те в крайна сметка ще бъдат отстранени от други, по-добри предприемачи.  Когато върху продавачите и купувачите не действа някаква външна сила, те ще сключат сделка при положение, че първите получават повече, а вторите плащат по-малко, отколкото са очаквали преди сделката.

Животът, разбира се, е много по-богат от тази представа за предприемача и правилата на играта.

В условията на всеобщо избирателно право, в сила у нас от 1990 г. насам, предприемачите се опитват да се защитят от местни и външни съперници и да обвържат по-някакъв начин потребителите.  Правителствата и политическите партии, с подкрепата профсъюзите, разглеждат бизнеса като дойна крава, чиято задача е да пълни бюджета (включително НОИ и НЗОК) и да създава работни места, а не да печели. Няма значение, че всъщност изгледите за печалбата са в основата и на едното, и на другото.

Изключенията от това общополитическо схващане за бизнеса са индивидуални и често са продукт на външни въздействия, на политики, наложени от кризи или от някои правила за водене на бизнес в ЕС. Правителствата рядко защитават интереса на потребителите, макар винаги да твърдят точно обратното. Положението е същото и в ЕС. Не е възможно с местни сили и участие в европейски консултативни съвети нещата да се променят по посока на по-ниски разходи за бизнес, по-разумна стопанска и парична политика.

От това стечение на обстоятелствата печелят най-вече политиците – отговорността им се губи в лабиринт от местни и международни структури и законодателство.  Печелят и малко на брой бизнеси, чиито отрасли или фирми се сдобиват с привилегии на европейско или местно равнище.  Потребителите и избирателите са обречени да губят в тази система, което се доказва от относително по-ниския ръст на БВП на ЕС. Това мотивира някои предприемачи да участват в избори.

Особености на изборите през 2011 г.

Изборите в България все пак имат някои национални черти. Най-важната е, че от 1991 г. насам на парламентарни избори от 25 до 30 на сто от избирателите гласуват за новопоявила се партия или партии, или сменят предпочитанията си. Благодарение на това поведение възникна парламентарното представителство на Българския бизнес блок, НДСВ, Атака и ГЕРБ.  Президентските и месните избори обикновено са проверка за преориентацията на гласоподавателите или неуспешен опит за корекция.

Както почти навсякъде в нова Европа, в България няма основна политическа партия и министър председател, които да са преизбрани за втори пореден мандат. Това не означава, че участвали във властта партии (например ДПС и НДСВ) не продължават като коалиционни партньори.  Новоизбраните управляващи по правило започват преразпределяне на стопанско влияние.  Доброто на тази политическа практика е, че не се формират дългосрочни коалиции между управници и бизнес и не възникват олигархии (макар и да се правят опити за това). Лошото в нея е, че се поддържа съревнование за привилегии и чувство за несигурност. (Тъкмо това кара предприемачите да създават свои партии и да участват в избори.)

Изборите през 2011 г. са едни от малкото, в които няма да участват като кандидати предприемачи или партии, създадени от тях.  Друга особеност са изявите на кандидат-президентите: засега те нямат нищо общо с длъжностната характеристика на президента по Конституция. Кампанията ще продължи да се разгръща по посока „президентът всичко знае и може”.  Това е инерция.  По този начин сегашният президент представяше себе си, а кандидатите си мислят, че това е успешен модел. Те са прави в едно: със сигурност ще загубят, ако не водят кампания на всичко знаещи вождове и супердами. Това обаче далеч не е всичко.

Президент, съответстващ на въжделенията на бизнеса

Въпреки заявленията на кандидат-президентите, от тяхната работа просперитетът на гражданите и фирмите не зависи пряко. Интересно е, че към президента Желев неговите опоненти издигнаха първо не морални, а естетически изисквания (за прическа, ръст и други подобни).  Кандидатите през 2011 г. ще трябва да отговарят предимно на етични изисквания.

Нито бизнесът, нито гражданите биха спечелили от президент, който може да представя страната в неизгодна светлина.

При размисъла за кого да се гласува не е лошо да се има предвид онова, което през последните две години се нарича „криза”.  Определенията на този феномен, които битуват в политическата реторика, не просто са крайно неточни.  Те служат като извинение за неразумна правителствена политика.  Всъщност кризата е първата за последните двадесет години, която почти не зависи от местната политика. Онова, което можеше да се направи за стабилизиране на финансовата система, бе сторено от БНБ, а натрупаните резерви позволиха на фиска да се стабилизира през 2010 г.

Сегашната криза е по-лека от кризата на централното планиране и държавния фалит от 1990-1991 г.,  и значително по-лека от кризата на повторното издание на централното планиране от 1995-1997 г.  Между другото 1996 г. е единствената преди 2009 г., през която частният сектор бележи спад и изпада в невъзможност да компенсира производството на загуби в държавния сектор.

Поддръжката, която президентът Първанов даваше за разрастването на държавния сектор, разходи и необосновани проекти в продължение на осем години, е част от проблемите на сегашния стопанско-политическия климат у нас.  За България може да се смята статистически доказано, че разрастването на държавните разходи и субсидии води до загуба на потенциал за растеж, бягство на капитали и икономически спад.

В условията на трудна предвидимост на процесите в ЕС, за бизнеса в България би бил полезен президент, който:

  • Се характеризира с известен евро-скептицизъм и може да отстоява малкото относителни предимства за страната;
  • Е минималист по отношение на държавните разходи и поддържа частното предлагане на обществени услуги, включително в такива области като образование, здравеопазване и пенсионно дело;
  • Може да бъде коректив на парламентарното мнозинство и изпълнителната власт в областта на защитата на частната собственост, изпълнението на договорите и поддържането на конкурентна и ниско-разходна среда за водене на бизнес.

Първото от тези изисквания е ново. Другите две са част от конституционния мандат на президента.  С относителен успех те се изпълняваха от президентите Желев и Стоянов (особено в първата година от мандата).

Кметове в същата роля

Когато се полагаха основите на днешната политическа система на България, имаше вариант за друга уредба на местните избори. Те можеха да не бъдат избори за политически партии, а за специалисти. Това би дало възможност на партиите да се съревновават за поддръжката на проекти и професионалисти.  В крайна сметка би станало възможно на общинско равнище да се разгърне поле на ползотворна стопанска дейност. Такива са били периодите в българската история, когато за кратко са били забранени политическите партии (след превратите 1923 и 1934 г.)  Обстоятелството, че днес избирателната системата е друга, не трябва да пречи на осъзнаването на елементарния факт, че например извозването на боклука, пречиствателните съоръжения и управлението на общинската собственост не зависят от политическата принадлежност на кмета.

Ориентацията в ролята на кметовете за развитието на предприемачеството и просперитета изглежда по-лесна, най-вече защото тя се наблюдава от две независими организации, чиито изводи са надеждни и могат да бъдат проверени.

В България до към края на 40-те години на миналия век действа неотменното правило, че всички общински бюджети, имущество и проекти са безусловно за обществено обсъждане и критика.  Законът за местното самоуправление от 1991 г. възстановява този принцип, но засега често само на думи. През 2011 г. 75% от общините не публикуват в Интернет отчети за работата си през предишни периоди. 82% не правят обществено достояние проектите за свои нормативни актове и може да се смята, че често новите регламенти са изненада за граждани и предприемачи.  Почти половината (47,2%) общини не публикуват бюджетите си и над 68% не са представили на избирателите (в електронна форма) финансов отчет за дейността си.  96% от общините (и 87% от централните държавни органи) не публикуват своите договори за закупуване на стоки и услуги, а 86,3% не са представили правила за достъп до обществените регистри.  Данните са от годишния доклад на Програма Достъп до информация (ПДИ) „Оценка на интернет страниците на органите на изпълнителната власт на централно, териториално и общинско равнище”.[i]  Изглежда че кмет, който е направил това, или кандидат, който обещава, че ще направи тези и други документи за работата, заслужава поддръжката на предприемачите.  Всеки, който се е опитвал да прави бизнес, да речем в София и Бургас, знае колко по-лесно това става в Бургас.[ii]

Друг добър ориентир в онова, което са направили или могат да направят кметовете, дава и годишното изследване на Института за пазарна икономика на тема „Местни условия за правене на бизнес”.  То изследва три области: „Данъци и такси”, „Администрация” и „Икономическа активност” и ги оценява по десет индикатора, повечето от които са обективни: местни данъци, местни такси, електронно управление, разрешително за строеж, регистър на собствеността, възприятие за корупция, заетост, работна заплата, образование на заетите и чужди инвестиции.[iii]  

Опитът показва и някои особености. Като правило в България общините и областите с най-добри бизнес възможности създават и повече пречки за работата на предприемачите.  Например София е едва на дванадесето място в класацията за лесно водене на бизнес, а Стара Загора поддържа някои такси в пъти по-високи от София.

На местно равнище винаги е известно дали някой кмет блокира или съдейства за разгръщането на възможности за развитие.  Кметовете са в състояние да блокират или задържат изпълнението на значими за даден регион или страната инвестиции. Това обикновено става или за да се даде предимство другиму, или за да се държат избирателите бедни и зависими. Такива кметове не следва да се избират.

Посочените изисквания за президент и кметове не са замислени като ориентация на фирми, които се стремят с помощта на местните и централни власти да грабнат нещо от данъкоплатците.

Източник: ИПИ.

 

* Статията е публикувана за първи път в септемврийския брой на сп. Мениджър от тази година.

** Авторът е управител на КС2 ЕООД и председател на УС на Института за пазарна икономика.

 


[i] Виж: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/2011_проблеми_и_тенденции_в_активното_публикуване_на_информа/102234/1000230332

[ii] Според изследването на ПДИ тази община е пример, достоен за подражание.

[iii] Виж: http://www.effectivemunicipality.com/bg