За интелектуалното завещание на Хайек в сферата на икономическата наука: отговор на критиката на Джон Грей

Преди една седмица в Британското списание „The New Statesman” беше публикувана статия на известния британски философ Джон Грей за живота, интелектуалните постиженията и грешките на прочутия австрийски икономист и нобелов лауреат Фридрих Хайек. Статията разглежда както икономическите възгледи на австриеца, така и неговите политически пристрастия.

Основната част на статията разглежда именно постиженията на Хайек в сферата на икономичеката наука и Грей отправя сериозни критики към неговата теория за пазарната система и бизнес цикъла. Той дори твърди, че известият съперник на Хайек, Джон Мейнард Кейнс, безспорно е бил по-добрият икономист от двамата и е бил много по-прецизен в областта на икономическия анализ. За съжаление, всички тези критики към икономическите възгледи и теории на Хайек в повечето случаи остават без каквато и да е сериозна аргументация. В други случаи има налична обосновка, но тя е или частично неточна, или напълно изкривява истинските исторически факти. Тук ще посочим основните грешки на Грей в неговата критика и ще обясним къде и как той греши в своята оценка.

Хайек за невъзможността на централното планиране

Като за начало, Грей започва с това, че според него Хайек е бил прав в своя критичен анализ на социализма и централното икономическо планиране, обаче същевременно е пропуснал да осъзнае, че същата критика може да бъде отправена и към пазарната икономика. Първо, нека припомним какво гласи въпросната критика.

Според Хайек централното планиране е обречено на провал, поради естествените граници на човешкото познание. За него основната функция на пазарната система е именно по бърз и ефективен начин да трансферира информация от един индивид към друг и по този начин да стимулира икономическа кооперация. Това е възможно благодарение на свободното формиране на цените – вариации в техните стойности моментално подсказват на предприемачите в производството на кои стоки и/или услуги и по какъв начин е най-печелившо да инвестират. В сферата на икономиката Хайек е прочут с работата си по тази тема – процесът на трансфер на знание и информация чрез пазарната ценова система е най-добре описан в неговите есета „Economics and Knowledge” и “The Use of Knowledge in Society“ [1].

Критиката на Хайек срещу социализма има за своя основа именно теорията му за пазара като система за трансфер на знания и информация. В една държавно-планирана икономика, където липсва пазарна ценова система, централната администрация, която контролира цялото производство и предлагане на стоки услуги, няма как да се сдобие с адекватна информация за това какви са желанията на потребителите и по какъв начин могат да бъдат най-ефективно задоволени. В последствие тя няма как и да знае дали усвоява ресурсите ефективно или не.[2]

Това прави централното планиране една изключително нестабилна икономическа система, която води до огромно прахосничество на ресурси и според Хайек именно това е причината за колапса на всички социалистически републики по света.

Грей е съгласен с този анализ, но казва, че „проблемът е, че същото се отнася и за пазарния капитализъм“. Според него пазарът също може да допусне сериозни грешки от този тип и да доведе до неефективно разпределение и усвояване на ресурси. Грей твърди, че пазарът също няма механизъм за автоматична себерегулация и историята предлага множество примери за масови ирационални мании и заблуди, довели до неустойчиви икономически бумове и балони и в последствие до дълбоки и болезнени кризи и рецесии.

Трябва да отбележим, че пазарът има механизъм за себерегулация и Грей би трябвало да е наясно какъв е той, ако наистина е добре запознат с идеите на Хайек. Този механизъм е пазарната конкуренция. Разбира се, възможно е отделните предприятия да допуснат грешки в своите операции и да произведат нещо, което потребителите оценяват на по-ниско ниво, отколкото ресурсите използвани за неговото производство, но в такъв случай тези предприятия започват да губят пари. Ако продължат да правят грешки и да трупат загуби, рано или късно те ще бъдат избутани от пазара от други по-ефективни предприятия.

Именно съществуването на свободна конкуренция е това, което прави пазарната икономическа система по-ефективна от централното планиране на социализма. Странно е, че Грей пропуска този много важен детайл при положение, че твърди, че би трябвало да е добре запознат с икономическата теория на Хайек. Едно от най-известните неговите есета е именно върху значението на конкуренцията – „The Meaning of Competition”.[3]

Хайек срещу държавната намеса в икономиката като основна причина за съществуването на бизнес цикъла

Грей контрира друга известна позиция на Хейек – неговото мнение, че първопричината на голямата депресия през 30-те години на миналия век е сериозното увеличение на паричното предлагане на централните банки – твърдение, което формира една от основните разлики между неговата икономическа парадигма и тази на Кейнс. Според британския философ историята е пълна с примери на ирационални масови мании довели до бизнес цикли и образуването на пазарни балони, които по-късно водят до сериозни икономически рецесии, много преди съществуването на централното банкиране. С това свое твърдение той подкрепя и предишната си теза, че на свободния пазар липсва механизъм за себерегулация.

Критиката на Грей спрямо теорията на Хайек за бизнес цикъла е абсолютно неточна именно от историческа гледна точка. Накратко, теорията на Хайек, адаптирана от неговия учител Лудвиг фон Мизес, гласи следното – когато държавата, чрез целенасочена политика на централната банка, предизвика ръст на паричното предлагане, това води до неустойчиви производствени бумове и до появата на спекулативни пазарни балони, които са обречени да се спукат рано или късно, поради прахосването на ресурси, което те причиняват.

Тази теория безспорно издържа теста на историческия преглед. Най-ранните спекулативни пазарни балони, познати на човешката история, са три – „манията по лалетата“ в Холандия през 1636-37 г., балоните на „Южноморската компания“ и „Мисисипската компания“ около 1720 г. идеално се вписват в тази теоретична рамка. Появата на всеки един от тях е предшествана от 1) установяването на централна банка и компания, разчитаща на държавна протекция и 2) сериозно увеличение в паричното предлагане чрез целенасочена държавна политика в тази посока[4]. Ако Грей си беше направил труда да свери своите исторически твърдения, щеше да открие, че всеки един от тези балони е бил предшестван от основаването на централна банка във въпросната страна –„Банката на Амстердам“ през 1609 г., „Банката на Англия“ през 1694 г. и „Кралската Банка“ (която по-късно става „Банката на Франция“) през 1718 година.

Дали Грей е прав, когато твърди, че пазарът, понеже няма механизъм за саморегулация, напълно освободен от каквато и да била намеса от страна на държавата и централните банки, сам по себе си би довел до депресията през 30-те? Има сериозна причина за скептицизъм по отношение на това твърдение с оглед на факта, че все още липсва исторически пример, който да го подкрепи.

Хайек срещу Кейнс

След неубедителната критика на основните икономически теории на Хайек, Грей се опитва да представи Джон Мейнард Кейнс в една много по-позитивна светлина като икономист, който е бил много по-прецизен в своя анализ на социо-икономическите реалности. Кейнс действително е бил изключително интелигентен и в много области изключително талантлив човек, но в сферата на икономиката Хайек безспорно има предимството.

 Според Грей това, което дава сериозно предимство на Кейнс в сферата на икономиката е неговият практически опит като инвеститор и спекулатор на стоковата борса. По този начин той, цитирам, „ясно е разбирал дълбоката несигурност на икономическото ежедневие по начин, по който закоравелият професионалист Хайек не е могъл“.

Странно обаче как въпреки „закоравялостта“ си и липсата на практическия опит на своя британски опонент, именно Хайек е този, който през февруари 1929 г., предвижда[5] наближаващата криза. Кейнс, от друга страна, е абсолютно неспособен да предвиди Голямата депресия и в средата на 20-те години дори споделя на шфейцарския банкер Феликс Сомари, че „няма да има нито една криза до края на живота ни“[6].

Като за капак на своята критика Грей няколко пъти повтаря, че ако препоръките на Хайек за стопанска политика, първо по време на Голямата депресия и по-късно по време на т.нар. „стагфлация“ през 70-те, бяха въведени на практика, техните ефекти биха били катастрофални. Такива ретроспективни предвиждания за това какво би станало, ако нещо друго било станало, са изключително спекулативни и субективни и напълно естествено е изключително трудно да бъдат взети насериозно.

Факт е, че нито една от препоръките на Хайек за стопанска политика не е била последвана от което и да било правителство по света. Така че нямаме нагледен исторически пример, който би могъл да потвърди сериозните обвинения на Грей. Това, за което имаме нагледен исторически пример, обаче, са ефектите от стопанските политики, препоръчани от Кейнс и неговите последователи.

Кейнсианството като икономическа доктрина достига своята най-голяма популярност именно във Великобритания в периода след Втората световна война. През 50-те и 60-те години на 20-ти век британското правителство стриктно следва икономическите препоръки на Кейнс и неговите последователи и именно това вероятно води до прословутата криза и „стагфлация“ на 70-те, когато нивата на безработица и инфлация нарастват едновременно към величини, невиждани дотогава.

Консенсусът сред икономистите по света е ясен – това е резултат от дългогодишното „стимулиране“ на икономиката чрез държавен харч, хронични дефицити и постоянно увеличаване на паричното предлагане. Ортодоксалното кейнсианство е напълно опровергано и именно това позволява на препоръките на Милтън Фрийдман и Чикагската монетарна школа за по-голяма либерализация на икономиката и съкращаване на държавните харчове да достигнат толкова широка аудитория и в крайна сметка да бъдат последвани, поне частично, от държавници като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Поради някаква причина Грей напълно пропуска да спомене този любопитен исторически факт и от статията му оставаме с впечатлението, че препоръките на Хайек, а не тези на Кейнс, със сигурност са били грешни и изключително опасни. В действителност такова заключение е напълно налудничаво като се има предвид, че препоръките на първия никога не са били приложени на практика, докато тези на втория са, но с катастрофални последици в дългосрочен план.

Заключение

С оглед на разгледаните факти и всичко обсъдено дотук няма как да се съгласим с твърдението, че по някакъв начин Хайек е „загубил“ дебата с Кейнс. Това, което Хайек губи е борбата за популяризиране на идеите, които е изповядвал – нещо, в което неговият британски съперник безспорно е бил много по-добър. Няма как и да се съгласим и с останалите обвинения на Грей, отправени срещу възгледите на австрийския икономист – за ефикасността на свободния пазар и първопричините на бизнес цикъла и спекулативните балони. Всяка една от тези критики рухва напълно при един по-задълбочен анализ. Картината за интелектуалните успехи и неуспехи на прочутия австриец в сферата на икономическия анализ, която Джон Грей се опитва да внуши на читателя, не е нищо повече от едно изключително изопачено отражение на действителността.

[1] И двете есета са свободно достъпни онлайн в колекцията с есета и статии на Хайек „Individualism and Economic Order”, публикувана от Ludwig von Mises Institute

[2] За пълната критика на социалистическата система вижте трите есета от поредицата “Socialist Calculation”, също публикувани в колекцията „Individualism and Economic Order”

[3] Също достъпно в колекцията „Individualism and Economic Order”.

[4] За подробен исторически и икономически анализ на тези три балон препоръчвам: French, Doug;

[5] Machlup, Fritz; Buckley, William F.; Essays on Hayek; New York University Press; 1976; стр. 17

[6] Skousen, Mark; Dissent on Keynes; Ludwig von Mises Institute; 1992; стр. 163