За ефектите от преминаването на български банки в чужди ръце
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На 26 юли 2002 г. Банковата консолидационна компания подписа договора за приватизация на най-дълго продаваната българска банка – „Биохим“. Купувачът е „Банк Аустрия“, а платената цена за 99,59 % от капитала е 82,5 млн. евро.
Тук няма да коментираме параметрите на сделката и дали тя е изгодна или не. По-скоро бихме искали да се спрем на факта, че с приватизацията на „Биохим“ делът на чуждите банки в общия дял на банковите активи достигна близо 80 %. Ако оставим настрана сантименталностите относно преминаването на български банки в чужди ръце, които нямат никакъв практически смисъл, то значителният пазарен дял на притежавани от чуждестранни институции банки означава следните неща:
1/ Намаляване на системния риск в банковия сектор. Банки, чиито акционери са чуждестранни банки, винаги могат да разчитат на бърз достъп до ресурси от централите при евентуални ликвидни затруднения;
2/ Навлизането на чуждестранни банки на местния пазар се свързва с модерно ноу-хау в банкирането и с модернизиране на използваните технологии. Чуждестранните банки имат финансовите ресурси, необходими за инвестиции в технологии и инфраструктура, което е предпоставка за развитието на нови продукти и услуги и за засилена конкуренция. Факт е, че недостатъчното технологично развитие на българския банков сектор в крайна сметка означава незадоволително качество на банковите услуги, на процеса на вземане на решения и на вътрешния контрол. То се отразява както на цената на услугите, така и на печалбата на банките.
3/ Непрекъснато въвеждане на нови банкови продукти.
4/ Повишаване на изискванията към и качеството на мениджмънта на банките, включително и подобряване на квалификацията на кадрите.
5/ На практика казаното в т.2-4 означават пряк достъп на гражданите и фирмите до модерни банкови услуги.
6/ Въпреки че концентрацията в българския банков сектор е значителна, ако проследим движението на т.нар. индекс на Херфиндал, изчислен за банковите активи, ще видим,че този индекс трайно намалява след 1991 г. , като намалението е съществено след 1994 г., и особено след 1997 г. Това означава, че независимо от значителната концентрация на банковия сектор е налице постоянна тенденция към повишаване на конкуренцията. Тази тенденция до голяма степен може да се обясни с навлизането на чужди банки на местния пазар и приватизацията на държавните банки. А от гледна точка на клиента засилената конкуренция между банките означава две неща: по-евтини и по-качествени услуги.
