16-12-2006

За един от безсмислените и ненужни закони в страната – Закон за електронната търговия

Дали депутатите ще спрат да произвеждат закони на конвейер; или кога качеството ще бъде водещо пред количеството? Със сигурност това няма да стане в сегашния парламент.

Много от обикновените взаимоотношения между хората и между хората и бизнеса не се нуждаят от специални определения и регламенти, защото и без тях те съществуват и могат да се развиват добре. Общовалиден е принципът, че когато нещо работи относително успешно без специална нормативна уредба, то по-добре е такава да не се създава изобщо, защото шансът да го влоши е много по-голям от този да го подобри. С други думи, ако не е установено предварително, че създаването на специализирани правила не само, че няма да пречи, а ще подобри условията за развитие в степен, компенсираща и разходите по създаването, спазването и контрола на тези правила, то по-добре е да не се предприема нищо.

Актуален пример за отсъствие на ясна представа за тази закономерност сред управляващите е новоприетият Закон за електронната търговия (ЗЕТ), който беше внесен от Министерския съвет и одобрен от парламента през миналата седмица.

Както към повечето от законопроектите (въпреки че има изискване към всички), така и към този са приложени мотиви за “целесъобразност”, под които се е подписал министър-председателят. Мотивите, както си му е по традиция, не създават ни най-малка представа за бъдещата полезност, рискове и разходи, които ще предизвика вече приетият закон. В този случай мотивите за приемане на закона се позовават единствено на необходимостта от спазване принципите, очертани от Директивата за електронна търговия на ЕС(1); и дотук. Освен, че не е направена ясна оценка на бъдещите ефекти, някои от текстовете в закона далеч надхвърлят либералните предписания на директивата, които са насочени към установяването на принципи като свобода на избора и конкуренция.

Някои правила, въведени с българския закон:

Трябва да се създаде регистър на електронните адреси на лицата, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения (съобщения по електронна поща, за които потребителят на информацията не се е регистрирал предварително). Това следва да се определи със специална наредба на министъра на икономиката и енергетиката;
Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в този регистър (европейската директива не изисква такава забрана);
Доставчик на услуги (напр. на финансови новини или рекламни материали по email ), който изпраща търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя е длъжен да осигури недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано. В закона обаче не се казва какво точно означава “недвусмислено разпознаване”, следователно по преценка на контролния орган, всяко едно съобщение може да се определи като предоставящо възможност само за двусмислено разпознаване. Ако се наруши тази разпоредба се дължат глоби в размер на:

от 250 до 1500 лв. за физическо лице
от 500 до 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец

Същите глоби се налагат и за изпращане на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра.

При повторно нарушение (две съобщения), глобата се увеличава и може да стигне до 4000 лв. Европейската директива не изисква налагането на глоби или имуществени санкции.

Всичко това в крайна сметка означава, че всеки, който изпраща непоискани търговски съобщения по смисъла на закона, ще трябва да следи денонощно регистъра или да плати на някой, който да го прави. Което за икономиката като цяло би било немалък разход, срещу който на практика не се получава почти нищо. В същата сметка се натрупват и разходите, които ще се извършват за поддръжка на административния контролен орган и постоянната актуализация на регистъра.

Единствената полза би била намаляване на нежеланите електронни съобщения (спам) от български фирми. Доколкото обаче най-голямата част от нежеланите електронни съобщения се получават от чуждестранни компании, ефектът ще е незначителен. И като цяло, разходите, които законът ще предизвика, ще са много по-големи от реалните ползи. Към това трябва да се добавят и ефектите от вероятното намалено използване на директния маркетинг по Интернет като много евтин инструмент на комуникационната политика, по-ниски продажби и по-ниска информираност на потребителите.

Освен това трябва да се знае, че “непоисканото търговско съобщение по Интернет” е еквивалентно на “непоискани рекламни материали по пощата”; единствената разлика е в носителя на информацията. Кой ще отрече, че поне веднъж не е счел получена по пощата информация за полезна? Ако се следва логиката на новоприетия закон, би трябвало да се създаде и регистър на онези, които не желаят да получават рекламни брошури в пощенската си кутия, и онези, които не го спазват, да бъдат глобявани например с по 2000 лв.

За да се спазват законите и да не създават условия за корупция, те трябва да са премерени и най-общо да носят повече изгода за обществото, отколкото разходи.

––––––––––––––

(1) 2000/31/ЕС – http://clict.net//files/1109689384_Directive2000_31_e-commerce_BG.pdf (на български)