Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За държавните електронни медии

Автор: Димитър Чобанов / 12.09.2008
Оцени тази статия:

Телевизионният пазар напоследък привлича внимание във връзка най-вече със смяната на собствеността на националните частни оператори и с опита на държавните медии да са конкурентни и да запазят дела си.

Държавната телевизия реализира увеличаване на гледаемостта през лятото поради излъчването на Летните олимпийски игри, но все пак това събитие протече в рамките на две седмици. Иначе тенденцията е БНТ да губи зрители, като причината за това е, че липсват атрактивни предавания, а излъчваните филми не са достатъчно интересни. През годината беше предприета промяна в рекламните тарифи като бяха понижени цените на рекламите през деня за сметка на по-гледаното време от 19 до 22 часа. Очакванията за приходите от реклама за 2008 г. са за около 15 млн. лв. Основният източник на средства остава субсидията от държавния бюджет, която е в размер на 66.7 млн. лв. Тоест от една страна БНТ действа като пазарен участник и се конкурира за приходи от реклама, а освен това получава субсидия със значителен размер, която позволява поддържането на голяма численост на персонала и високи разходи за текуща издръжка.

Наличието на комфорт за държавната телевизия е логично поради възможността тя да бъде използвана от управляващите като трибуна на неофициално започналите предизборни изяви. Резултатите от предходните избори показват обаче, че това средство не помага, а трябва да се разчита на правилна стопанска политика, насочена към ограничаване на намесата на държавата в пазарните отношения. Такава политика не предполага субсидирането на държавна медия.

В момента едно от основанията за поддържането на държавна телевизия е наличието само на 4 канала с национален обхват, но това се дължи изцяло на държавната политика и на регулаторните органи в лицето на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Получаването на национален лиценз за ефирна телевизия е силно усложнено, като единственият начин за това е чрез намиране на пролуки в закона, както се случи с четвъртия ефирен оператор. Резултатът от това обаче е защита на съществуващите ефирни телевизии с национален обхват от нови конкуренти и наличие на олигопол.

При такава ситуация е нормално очакванията за приходите на тези телевизии да са високи и те да бъдат продавани за цени от порядъка на 620 до 800 млн. евро, което ще позволи на настоящите им собственици реализирането на значителни капиталови печалби.

Каква трябва да бъде държавната политика на телевизионния пазар? Трябва да се улесни значително даването на лицензи за национални ефирни оператори, като се предприемат необходимите действия за освобождаване на честоти. Оправданието, че трябва да бъдат запазени честоти за цифрови телевизии, не е основателен аргумент.

Субсидията за БНТ (и БНР) не е необходима и трябва да бъде спряна. Предвидените средства (66.7 млн. лв. за БНТ) не са единственият начин за подпомагане на държавната телевизия. Тя използва активи, които биха могли да бъдат използвани за други цели или да бъдат приватизирани, тоест трябва да се отчете алтернативната им цена. Самата телевизия също може да бъде приватизирана или да премине на самоиздръжка, ако мениджмънтът и е достатъчно способен да го направи.

Финансирането на държавните медии се обосновава с техния обществен характер , само че те не са единствените обществени медии, а освен това трудно може да се докаже, че те отразяват най-безпристрастно и най-цялостно случващите се събития. Нещо повече - либерализирането на телевизионния пазар ще позволи създаването на повече обществени канали и ще увеличи конкуренцията между тях, което ще създаде стимули за предлагане на по-качествен продукт.

Като цяло държавата все още има значително влияние върху телевизионния пазар, без да се наблюдава наличие на „пазарен" провал и следователно на необходимост от такова влияние. Съществуват твърде много пречки пред навлизането на нови играчи, БНТ получава необосновано субсидия от парите на данъкоплатците, а изборът на потребителите е ограничен. Ситуацията обаче едва ли ще се промени предвид предстоящите избори и същественото въздействие, което оказват електронните медии върху резултатите от тях. Управляващите просто не биха посмели да предприемат мерки, засягащи пряко националните ефирни оператори, по-малко от година преди изборите.