Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За държавата и ефективността

16.12.2006
Оцени тази статия:
Представете си, че сте собственик на голяма фирма и имате няколко имота. Представете си също, че ситуацията на пазара не налага да използвате напълно капацитета на имотите, които притежавате и това е така от 15 години, а поддръжката им изисква огромни средства. Какво бихте направили? Нормално е да продадете тези имоти, които не използвате и да вложите получените средства за повишаване на конкурентноспособността на фирмата си. От това ще спечелите вие като собственик, най-вероятно ще спечелят и работниците ви, защото ще имат работа, а ще спечелят и потребителите, защото ще получат стоки и услуги с по-високо качество.

 

Сега си представете държавата като едно голямо предприятие. То притежава множество активи. Значителна част от тях не са надлежно описани и не се знае в какво състояние са. Част от тези активи не са необходими за дейността на това предприятие и носят загуби. Не забравяйте, че за да се поддържат тези активи се използват парите на всички данъкоплатци. Не забравяйте, че ние плащаме данъци, за да има ефективна съдебна система, която да гарантира договорите, които сключваме, и да защитава правата ни на собственост; плащаме, за да е ниска престъпността и бихме искали да имаме свободата да работим и разчитаме на собствените си възможности, за да просперираме. Каква обаче е действителността?

Държавата по принцип е съгласна, че трябва да се приватизират държавните имоти. Този процес, въпреки че е започнал преди повече от 15 години, все още не е приключил. Не се използва най-прозрачният и ефективен от фискална гледна точка метод – открит търг. Вместо това се изготвят стратегии, процесът се проточва с години, цената на активите пада и ако в крайна сметка се осъществи продажбата приходите за бюджета са с пъти по-малко. Примерът от тази седмица е “България Ер” с нови изисквания за купувач като например това, че поне 51 % от собствеността на потенциалния купувач трябва да са притежание на физически или юридически лица от България, ЕС или от страните от Европейското икономическо пространство.

Държавата по принцип е съгласна, че държавните компании трябва да се продават, но е изготвила списък с компании, които не могат да се приватизират. Няма ясен критерий, по който тези предприятия са вкарани в този списък (цитирана е “националната сигурност”), нито има критерий, според който може да се излезе от него и да се продаде дадена държавна компания. За сведение – в списъка фигурират 113 предприятия към момента. Примерът от началото на годината е обсъждането за изваждане на “Международен панаир – Пловдив” от забранителния списък и продажбата на поне 35% от дружеството. Забележете, че, за да се приватизира панаирът, се обсъжда нов проектозакон, въпреки че има стратегия за приватизация от 2003 г. Това означава време за написване, обсъждане, съгласуване, внасяне в парламента, гласуване и прилагане на закона. И всеки потенциален купувач ще е изправен пред реалността да се съобразява със специален закон при осъществяване на дейността. Възможността за гъвкавост, постигане на добри резултати и повишаване на конкурентноспособността на дружеството ще е близка до нула.

Държавата по принцип е съгласна, че дейността й трябва да е прозрачна, но общ достъпен регистър на държавните имоти няма. Регионалното министерство от 2 години изготвя единна национална информационна система “Регистър имоти”, но не знаем на какъв етап е изграждането й. Знаем обаче, че достъпът за ползване е ограничен и се предоставя единствено на държавни служители. Данъкоплатците не се разглеждат като субект, пред който държавата трябва да се отчита. Примерът от тази седмица е решението на министерството на културата в крайна сметка да предостави информация за приходите и разходите си след като ИПИ заведе съдебно дело в следствие на отказ на същото министерство за достъп до тази информация. За информация ще кажем, че същата информация беше поискана от всички български министерства и досега 9 от тях са я предоставили.

Държавата по принцип е съгласна, че трябва да се намалява администрацията, но всъщност се случва точно обратното, но този път има извинение – присъединяването към ЕС. Този процес “налага” всъщност увеличаване на държавните служители, а за тях са необходими сгради. Така че май няма да се наложи продажба на имоти. Примерът от тази седмица е идеята на регионалното министерство да предостави част от държавните терени на частни компании, които да построят сгради, част от които после ще бъдат предоставени на държавата за нуждите на администрацията. Според министъра “[...] заради предстоящото членство на България в Евросъюза администрацията ще се увеличава ”.

Какъв е крайният резултат от всичкото това съгласие от страна на държавата?

Администрацията ни е огромна, не работи добре, няма необходимата квалификация и не помага на хората. Държавните имоти са много, поглъщат пари и не се използват по предназначение. Администрацията не е прозрачна, не приема възгледа, че трябва регулярно да се отчита и затова не се и старае да бъде ефективна. А всички ние плащаме огромни социални осигуровки, срещаме значителни трудности при правенето на бизнес, получаваме здравни и образователни услуги с ниско качество, караме по разбити пътища. За да се промени това, е крайно време съгласието на държавата с реформите да се превърне в реализирането им.