Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За децата и помощите

Автор: Светла Костадинова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
По повод на деня на детето се проведоха протести на майки, недоволни от размера на детските надбавки. Исканията им звучат много логично. Те искат да няма изискване за предоставяне на помощите според дохода на семейството и искат по-висок размер на помощите.

По този повод бихме направили следните коментари.

1) В момента има определен праг на размера на детските според доходите на семейството. Идеята, че според дохода на семейство се определя размерът на детските надбавки, изглежда несправедлива. Не трябва да се забравя обаче, че логиката на семейните помощи така, както е записано в закона, е, ако нямаш достатъчно средства, държавата да ти помогне. Така - според държавата - се прилага на практика принципът на социалната отговорност на обществото, т.е. който има ниски или никакви доходи трябва да получава помощи за да отгледа дете. Затова не можем да твърдим, че така се насърчава раждаемостта изобщо, а че се насърчава само сред определени групи от обществото. Защото при високи доходи се плащат високи осигуровки, но след това не се получават високи детски надбавки, а напротив.

2) Въведеното през 2006 година семейно подоходно облагане дава възможност на част от хората, които не се „класират” за детски помощи да намалят данъчното си задължение. Ако пресметнем обаче за семейство с 2 деца какъв е ефектът ще видим, че всъщност той е минимален. С други думи, спестените данъци за едно дете за семейство със средни за страната доходи са няколко пъти по-малко от евентуалните помощи, които биха получили родителите. Тук задължително трябва да кажем, че част от семействата, които сега получават детски помощи, всъщност имат по-високи доходи, но не ги декларират.

3) Сега получаването на детски надбавки за деца до 1 година е следното – ако майката не е осигурена и доходът на домакинството е под 200 лв. на човек, тя получава 100 лв. месечно; ако е осигурена – получава 160 лв. месечно чрез работодателя си. Ако майката избере да не работи и съпругът й има по-ниска от 200 лв. заплата, тя ще получава максимум 160 лв. Вярно е, че тази сума по никакъв начин не може да осигури нормалното отглеждане на малко дете. В другия случай, за да избере майката да работи, тя трябва да получава поне 320 лв. (два пъти или повече) по-голяма заплата, което да компенсира раздялата й с детето и евентуално заплащането за бавачка. Данните за доходите в страната показват, че значителна част от майките ще изберат да отглеждат детето си сами и да получават детски надбавки. Това обаче натоварва системата с хора, които поради различни причини (по-ниска квалификация, малък трудов стаж, живеят в райони с висока безработица и др.) биха могли да започнат работа със заплата малко по-висока от месечните добавки за деца.

4) В тази връзка, обвързването на помощта от страна на държавата за децата с определени услуги е стъпка в правилната посока. Когато се плаща директно на детска градина, то злоупотребите са по-малко. Това е и вариант, при който майките ще имат възможност да работят или да посещават образователни курсове за повишаване на квалификацията си и по този начин да увеличат шансовете си за наемане. Също така, обвързването на получаването на детски с посещаване на училище също е добър ход, особено за малцинствата, но доколко може да се приложи на практика е друг въпрос.

И все пак – какво трябва да се прави?

Първо трябва да сме наясно, че, за каквито и да е помощи, “раздавани” от държавата, да става въпрос, винаги ще има проблеми. Има проблеми с администрирането и контрола върху тях; има проблеми със стимулите на хората да участват в тях и да “излязат” от програмата; има проблем с хората, които не участват в програмите, но плащат своята дан към държавата.

Затова намаляването на данъчното бреме, и по-специално на осигуровките, ще има общ положителен ефект върху икономиката. Това ще повиши икономическата активност, ще създаде работни места и ще повиши доходите. А това означава по-големи възможности за отглеждане на деца. Разбира се, винаги ще има група от обществото, която ще е с ниски доходи по ред причини – ниско или липса на образование например. Държавната политика обаче не трябва да бъде още една причина за големия брой хора, получаващи детски надбавки.