За да се возим на метро

 

Колко хубаво би било да можехме и ние, като в цивилизования свят да се "повозим" на метро, което да обхваща територията на София. Но не! Докато в повечето столици хората отдавна не смятат, че метрото е някакъв супер лукс, то у нас е много трудно дори да си помислим, че ще имаме честта в скоро време да приемем метрото като основно средство за придвижване. И въпреки че премиерът Станишев се опитва всячески да ни убеди че:

"…развитието на инфраструктурата винаги е било приоритет на това правителство"

ние трудно можем да повярваме, че това е наистина така. Според одит на Сметната палата за периода 2005 – 2007 има голямо несъответствие между предвиденото и очакваното изпълнение по проекта на метрото и това, което действително е постигнато. Графиката видимо го демонстрира:

Легенда: ЯБМС – Японска банка за международно сътрудничество

Източник: Сметна палата на РБ

 

Според цитираният одитен доклад, цялостното забавяне на строежа на метрото ще доведе до забавяне и на вече почти завършените участъци в източна посока. Ако се вземат под внимание и другите социални и икономически ефекти от нереализирания проект, то това закъснение ще струва скъпо на жителите на столицата и ще има много НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ГРАДА, някои от които няма да могат да получат финансово изражение.

Но пък неефективното изпълнение на проекта за метрото не пречи на кмет и премиер да си стиснат приятелски ръка и с усмивка да ни заявят, колко е хубаво, че отсечката от Младост III до Цариградско шосе с дължина 2,2 км. ще се строи в продължение на 39 месеца. И вече стесненият бул. Черни връх ще смущава движението на софиянци за приблизително същият период. И тук идващото заключение на Г-н Борисов, че "София ще си отдъхне" някак като че ли се размива от горепосочения срок. Аз, като сравнително здравомислещ гражданин на София, започвам да се питам как така се получава, че управниците винаги се стремят да ни убеждават в предимствата, на това, което вършат, а аз, а и не само аз, съм свидетел на това как договорени иначе изгодно икономически проекти не се реализират ефективно, ефикасно и икономично.

Но нищо. Май ще излезе, че българите са доста търпеливи, тъй като могат да преглътнат факта, че първите метра по света са изградени някъде през 70-те години на XIX век, а пък у нас жителите на вече двумилионна София продължават да слушат, че някога ще могат да се повозят с метро из целия град.

* Вера Русинова е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.