За БВП, бюджетните данни и прогнозите на правителството
Преди няколко дни националната статистика обяви предварителните данни за БВП през второто тримесечие на 2011 година. Както обикновено, ръстът на БВП, както на тримесечна, така и на годишна база, е малко по-добър от по-рано публикуваната ескпресна оценка. Според последните данни БВП е нарастнал с 0,3% спрямо предходното тримесечие (сезонно изгладени данни) и с 2% спрямо година по-рано. Сезонно неизгладените данни показват малко по-висок годишен растеж от 2,2%. Въпреки това подобрение се вижда, че икономиката ни бележи доста анемичен растеж без изгледи за значителна промяна към по-добро през следващите тримесечия.
Всъщност, паралелното публикуване на сезонно изгладен и сезонно неизгладен растеж на годишна база, което НСИ предприе неотдавна, вся известен смут сред част от наблюдателите на българската икономика. Основният въпрос, който възниква, е кои данни са по-меродавни и върху кои би следвало да се фокусираме. Краткият отговор е: зависи.
Източник: НСИ
Както се вижда от графика по-горе, като цяло и сезонно изгладените, и сезонно неизгладените данни показват близко движение и като цяло малки разлики, с изключение на големите пикове и спадове, където, както е редно, изгладените данни са доста по-полегати и с по-малки колебания. Всъщност, статистическото изглаждане се постига със стандартни иконометрични манипулации на данните (има множество варианти за такива манипулации), включени във всички разпространени иконометрични приложения. От тази гледна точка данните в сезонно изгладения ред не са ‘реални’, т.е. не са наблюдавани данни, а са производни числа вследствие съответната обработка. Това кара и някои икономисти да предпочитат сезонно неизгладените данни за годишни сравнения като „по-истински”.
От друга страна, обаче, видно е, че Евростат, а напоследък и българската статистика се фокусират в своите прес съобщения само на сезонно изгладените данни. Сезонно неизгладени могат да се намерят само в базите данни на статистическите институции.
В крайна сметка, обаче, независимо кои данни се използват, тенденциите и голямата картина са общо взето еднакви. Вижда се, че България е била в криза от началото на 2009 г. до първото тримесечие (или второто, ако се гледат изгладените данни) на 2010 г., а след това е започнало неубедително възстановяване. Забавянето на растежа в Г-7 и ЕС през второто тримесечие на 2011 г. и все по-реалните рискове от нова световна рецесия, обаче, поставят и съответните рискове пред растежа на България. Като малка и отворена икономика, България изцяло зависи от това, което се случва извън страната – ако световната икономика се забави, неизбежно и българската икономика ще се забави, дори и това да стане със закъснение от 1-2 тримесечия.
В същото време официалната прогноза на правителството за ръст на икономиката, изготвена миналата есен при приемането на бюджета, остава 3,6%. Колкото нереална беше още при приемането на бюджета (за тогавашния ни коментар виж тук), толкова по-нереалнo звучи сега. Крайно време е министерството на финансите да започне да публикува актуални прогнози за т.нар. макрорамка на всеки 3 или 6 месеца и на базата на тях да оповестява ревизирани прогнози за основните бюджетни параметри – приходи (данъчни и неданъчни), разходи, баланс, финансиране.
Очевидно такива прогнози се правят, но не се публикуват, ако се съди по данните. Факт е, че последните данни за бюджетния баланс използват актуална прогноза за БВП, защото дефицитът от 720 млн. лева за първите 7 месеца е обявен като равен на 1% от прогнозния БВП. Ако беше използвана прогнозата от 77076,7 млн. лева за БВП, заложена в доклада към бюджета, тогава този дефицит щеше да е 0,9%.
Необходимо е министерството също така да започне да оповестява месечни данни не само на касова основа, както прави сега, но и на начислена основа. Защото това, което има значение за процедурата за прекомерен дефицит, открита срещу България от Съвета на ЕС по предложение на ЕК, са точно начислените данни. А тях ги разбираме само веднъж годишно.
Няма обяснение защо тези начислени данни за бюджета и актуални прогнози не се публикуват, при положение че това би повишило доверието в министерството и неговата работа. Може би едно от възможните обяснения е, че по този начин се оставя вратичка за извинение от рода на „…нашите прогнози не се сбъднаха и затова и бюджетният дефицит е по-висок от очакваното” или пък с прехвърляне на вината за прекомерни бюджетни разходи (на натрупана основа) на неясни договори, сключени от предишни правителства. Дано не ни се налага да слушаме подобни оправдания и през следващите години.
