Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За бога, братя, НЕ субсидирайте!

Автор: Алина Братанова / 05.02.2010
Оцени тази статия:

Търсенето и предлагането на субсидии по всякакъв повод и с всякакви реципиенти е константна тема в нашето ежедневие. Субсидираме земеделските производители, служителите и дейността на БДЖ, БНТ, БНР, БАН, поддържаме изкуствено цели социални системи - образование, здравеопазване, пенсионно осигуряване. Дойде ред да обърнем внимание и на субсидии за неправителствения сектор. Да, онзи независимият, нефинансиран от правителството отрязък от гражданското общество също е попаднал в порочния кръг на държавното субсидиране.

Историята започва с публикувания на страницата на Европейската комисия списък с 58 неправителствени организации, които директно се субсидират от нея. Размерът на субсидията за 2010 е 6,7 милиона евро. Зад субсидията, разбира се, се крият благородните намерения на комисията да „образова" гражданите /субсидията е част от Департамента за образование и култура/, да ги приближи към разбирането на европейската политика, същност и принадлежност към голямото семейство на ЕС. Няколко факта правят впечатление в списъка. Първо, 35% от финансирането отива в белгийски организации. Географската близост дори няма нужда от коментар - тя говори сама за себе си. Второ, само 4 от 58те НПО-та са от Централна Европа /Източна въобще не фигурира, може би разбирането на европейската политика там няма нужда от усъвършенстване/. И трето, няма никаква яснота относно начина на избиране на тези организации - по какви критерии именно те заслужават субсидиране. Не е ясно също каква част от бюджетите им представлява финансирането от комисията. Защото има разлика ако този процент е 5% или 90%. Най-безобидният въпрос тук би бил - зависи ли независимото, експертно мнение на НПО-тата от процента европейски пари, които получават директно от комисията без да има ясни критерии за това? Може ли да се разчита на анализите, публикациите и становищата, които те предлагат по иначе важни и съществени дебати? След всичко изброено, демократичност и прозрачност като заявени приоритети на ЕС някак не стоят адекватно до публикувания списък.

Да бъдем ли оптимисти, че в България, след всевъзможните огласени и не чак толкова субсидии, е възможно да не субсидираме и неправителствения сектор? Нека не бъдем. В бюджет 2010 са заложени 10 612 600 лв. за субсидии за юридически лица с нестопанска цел, което е само с около 3 милиона лева по-малко от цялата субсидия на Европейската комисия за ЕС. Освен сходството в сумата, проблемите и тук са почти същите. Липса на критерии и начин на избор на въпросните облагодетелствани организации, липса на данни за размера на субсидията спрямо собствените им бюджети и липса на всякаква обосновка от нуждата от такава. Голяма част от организациите не актуализират интернет страниците си, не става ясно каква дейност извършват и как точно оползотворяват нашите пари. За голяма част от тях може би никога няма да чуем нещо. Има сериозни изненади в списъка от Приложение No4 към чл.9, ал.1 от Държавния бюджет за 2010 като например:

Рилска света обител - Рилски манастир, които например трябва да фигурират в Приложение No3 към чл.6, ал. 7 за субсидии за вероизповедание. Не става ясно и защо това е единственият манастир, получаващ субсидия.

Български институт за стандартизация (БИС) - работи в обществена полза, но всички дейности, които извършва са платени - справка за стандарти, продажба на стандарти, бюлетин, издания за стандартизация и др. Освен това, минималният годишен членски внос е 200 лв. Явно недостатъчни.

Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство - никаква допълнителна информация за този център и дейността му не може да се открие. Единствено е известно, че е регионален център Категория 2 (?), асоцииран към ЮНЕСКО, със съучредители: Министерство на културата, Министерство на външните работи и БАН.

Да се субсидират отделни отрасли, дейности и цели системи, както добре знаем, е неефективно, нерентабилно и като цяло, сбъркано. Но да се субсидира неправителствения сектор с държавни средства е абсурдно. По този начин се разместват цели пластове от смисъл, цел и същност на съществуването на независимо гражданско общество.