За безсмислието от увеличаването на годишните технически прегледи

Тази седмица в парламентарната комисия започва първото четене на поправкитев Закона за движение по пътищата. Според предлаганите промени ще се увеличичестотата на годишните технически прегледи в зависимост от годините на експлоатацияна автомобилите. Например за автомобилите, произведени преди повече от 15г. се предлага да минават на преглед по два пъти годишно (като било възможнонякои от тях да бъдат безплатни). Също така автосервизите, които са извършилиформални прегледи ще бъдат наказвани с отнемане на лиценза.

От известно време сред представителите на правителството се води дебатза това как да се поднови остарелия автомобилен парк и да се намалят рисковетеот катастрофи. В един момент се обсъждаха предложения за ограничаване вносана автомобили по-стари от определен брой години. За сега това предложениене се приема и да се надяваме, че въобще няма да бъде одобрено, защото представлявасериозно ограничение пред свободата на избор на хората. Всъщност гражданитеще имат повече възможности да закупят по-добри коли или да ремонт старите,ако правителството използва сегашната благоприятна ситуация (бюджетен излишък,фискален резерв, очаквани приходи от приватизация) за значително намаляванена данъците.

В последствие тези предложения приеха нова форма, като според последнитеидеи, колкото по-стар е един автомобил, то той ще подлежи на по-голям бройгодишни прегледи. Въпросът е дали пределните (допълнителните) ползи от увеличаванетона броя на прегледите могат да оправдаят пределните (допълнителни) разходи.Дали например, ако се въведе изискване по-старите коли да минават всекиден по два пъти на технически преглед, то това би било гаранция за предпазванеот катастрофи. Практиката показва, че колкото по-чести и стриктни станатдадени регулации, толкова повече ще нараснат стимулите и начините за тяхнотоизбягване. В момента има един преглед и в редица случаи, той има формаленхарактер. Тъй като минаването на преглед носи печалба на изпълнителите науслугата, то те нямат особен стимул да налагат високи критерии, защото потребителитеще отидат при друг доставчик. В действителност изправността на автомобилитезависи от добросъвестността на техните притежатели. В крайна сметка неизправносттана автомобила на първо място носи рискове за неговия притежател.

Освен това смисълът на застраховката “Задължителна гражданска отговорност”е да покрие материални и нематериални щети, причинени на трети лица. Пазарноторешение би било държавата да не се намесва при определянето на застрахователнатапремия по “Задължителната гражданска отговорност”, така че тя да зависиот състоянието на автомобила и от това дали водачът е причинил пътно транспортнипроизшествия в предишните години. Един такъв подход би бил по-удачен, защотослучаите на катастрофи са в зависимост, както от състоянието на автомобила,така и от уменията и преценката за риска на водачите. Шофьори, които садопуснали повече произшествия в миналото ще плащат повече, независимо далитова се дължи на състоянието на автомобила или на рисково каране. От другастрана шофьори, които не са допуснали или са допуснали по-малко транспортнизлополуки ще получат по-добри условия за застраховане.