Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За безсмислието на протекционизма

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата имаше активен обществен дебат затова дали правителствотода облекчи условията за внос на свинско месо при положение, че местнотопроизводство е недостатъчно и преработвателите не могат да си осигурят необходимитеим суровини на конкурентни цени. От асоциацията на свиневъдите се противопоставихана каквото и да било намаление на вносните тарифни регулатори, защото трябвалода се защити “българското производство”.

Какво всъщност е положението. Министерството на земеделието и горите публикува“Ситуационно-перспективен анализ за износ и внос на месо и млечни продуктиза периода 2001-2003 г (връзка).От този анализ се разбира, че свинското месо произведено в България е сниска конкурентност на международните пазари. Както е посочено в анализа“основната причина за това е по-ниското качество на българското свинскомесо – с по-голяма дебелина на сланината, което го прави трудно конкурентнона международните пазари”. При това положение е очевидно, че така нареченото“българско” свинско месо се продава на местния пазар, който на практикапредставлява основната възможност за реализация.

Налагането на високи мита принуждава преработвателите да ползват “българска”суровина, която се явява при по-лошо съотношение между качество и цена спрямовъзможния внос. Отпуснатата безмитна квота за внос от 9000 тона от ЕС запериода между 01.07.2004 – 30.06.2005 г. се изчерпва само за двадесетинадни, което е показателно за недостига на суровина през 2004 г. За сравнениепредишната квота от 8500 тона, валидна за периода 01.07.2003-30.06.2004г. се изчерпва чак към края на юни 2004 година. Автономното мито за вносна свинско месо е 40% + 622 евро за тон.

В последно време много се говори на тема конкурентоспособност и по конкретноза това как да се подобрят конкурентните позиции на индустрията в България.Една от най-грешните концепции в тази връзка е, че с протекционистични меркитрябва да се насърчава “българското” производство. Разглежданата в тозистатия тема е особено показателна в този смисъл. Наличието на защитни меркипо вноса води до изкривявания, които оказват негативно влияние върху свързаниотрасли. На първо място протекционистичните мерки водят до развитието наотрасъл, който не е конкурентноспособен на международните пазари, порадикоето потребителите са принудени да купуват по некачествен и дори в последновреме по-скъп продукт. Засегнати са и преработвателните предприятия, коитоса принудени да ползват по-скъпа и освен това некачествена суровина и товасе отразява на тяхната конкурентоспособност. Като цяло, държавата създавагрешни сигнали за производителите, което води до неефективно използванена ресурсите. Тези ефекти могат да бъдат обобщени и водят до липса на специализация.

Държави като Естония още в началото на прехода премахнаха почти всичкиограничения по вноса, което се оказа много добра стратегия за преструктуриранеи засилване на икономиката. Петнадесет години след началото на прехода вБългария все още се води дебат кои сектори да се защитават от международнатаконкуренция и къде да се насочи държавната субсидия. Малка страна като Българияе ясно, че за редица стоки ще бъде нетен вносител, но това не бива да серазбира като проблем. Някои сектори, развити през социализма и разбираникато традиционно “български”, не могат да оцелеят в условията на свободнаразмяна, но по този начин ще отстъпят място на други производства, с по-ясноизразени сравнителни предимства и съответно по-добри конкурентни позиции.


 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).