Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За бюджета и правителството

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата НДСВ за пореден път обяви намерения за намаляване на бюджетнитеприходи и разходи като процент от брутния вътрешен продукт. Това се случипо повод приемането от министерския съвет на бюджетната прогноза за периода2005-2007 г. и актуализирането на стратегията за управление на държавниядълг.

Обещанията за намаляване на преразпределението през бюджета присъствахаоще в предизборната програма на НДСВ. По-късно те бяха оповестени и в документа“Данъчна политика 2003-2005 г.” [1]– публикуван от министерството на финансите. Тамбеше декларирано, че приходите в консолидирания бюджет за 2003 г. трябвада са 36.5% от БВП. В действителност обаче, това не се получи. Вместо пониженопреразпределение на практика то беше дори повишено спрямо предходната годинаи достигна 40.9% от БВП. Този процент е твърде вероятно да се запази и през2004 г., като се има предвид, че до момента има голямо преизпълнение набюджетните приходи, при посочена в същия документ цел за 36.2%. Планиранитеприходи за 2005 г. са били 35% и претърпяват промяна според разчетите направителството, като според последни данни те вече трябва да са 38.5% отБВП. Това доказва, че при своето управление настоящото правителство не сестреми да се придържа към обявените си намерения, като дори в конкретнияслучай то действа по-скоро в посока противоположна на дадените обещания.

Освен това има известно несъответствие между приетите от МС стойности итези, които са предоставени от Агенцията за икономически анализи и прогнози.Това несъответствие е поне според официалната достъпна информация на интернетсайтовете на двете институции. Според една от последните публикации на АИАПот месец юни 2004 г. - “Макроикономическа прогноза за развитието на България”[2] прогнозните приходи за 2005 г. са 16 449.1 млн.лв., докато в приетия от правителството документ те са 15 780.8 млн. лв.АИАП има основна роля при изготвянето на бюджета и е логично да се предположи,че правителството се води предимно от прогнозите на агенцията при определянетона бюджета. Само че разликата между двете числа за приходите е много значителна– около 670 млн. лв. и изглежда трудно обяснима.

Според информацията от МС посочените приходи и разходи ще представляватсъответно 38.5% и 39% от БВП за 2005 г., което означава, че прогнозниятБВП ще е около 40 990 млн. лв. Това е сравнително близо до прогнозата наАИАП за БВП за същата година – 41 075 млн. лв. и изглежда, все пак, че еимало известна ревизия на прогнозата за БВП, която не е била обявена официално,но тя не би могла да породи толкова значителна промяна в прогнозата за бюджетнитеприходи.

Тъй като приетите от МС решения имат политически характер и до някаквастепен се предопределят от предстоящите избори през следващата година по-убедителнаизглежда оценката на експертите от агенцията и приходите действително щебъдат в по-голям размер от предвидените от МС. При прилагане на даннитеот агенцията и новата прогноза за БВП се получава, че всъщност приходитеса около 40.1% от БВП и отново намалението на преразпределението през бюджетаили няма да се случи, или ще бъде в много по-малка степен от предвиденотои възможното.

Какво би станало ако управляващите действително бяха изпълнили намерениятаси от началото на мандата и преразпределението през бюджета през 2005 г.беше 35% от БВП. (Намеренията на правителството включваха и нулев бюджетендефицит и затова приемаме, че приходите и разходите са равни.) Бюджетнитеприходи биха били 14 346.5 млн. лв. или с около 2 100 млн. по-малко от очакванотоот агенцията. Това би позволило намаление на данъка върху доходите на физическителица до 10%, което струва около 360 млн. лв., намаление на данъка върхупечалбата до 10% - около 220 млн. лв. и понижение на социалните осигуровкидо 17% вместо сегашните 42.7% - около 1 500 млн. лв. Тази оценка е по-скороконсервативна и не включва евентуалните ефекти от намаляването на дела насивата икономика поради по-ниските данъци, понижените разходи за труд наработодателите и вероятното увеличение на заплатите на работниците, коетоводи до нарастване на облагаемата основа, и нарасналия икономически растеж.Ако тези фактори бъдат отчетени това означава, че осигурителната тежестсъщо би могла да бъде намалена още повече и да достигне 10%.

Какъв е изводът от посочените по-горе изчисления? Правителството изгубитри години по отношение на намаляването на преразпределението през бюджета.Ако беше изпълнило дадените обещания и при сегашните условия на развитиена икономиката щеше да е напълно възможно през 2005 г. размерът на прекитеданъци (включително и осигуровките) да бъде 10%. Това естествено би повлиялои на гласоподавателите, които щяха да плащат и много по-ниски данъци отколкотосега. Тогава и перспективата за запазване на властта през следващия мандатби била много по-възможна.

---------------------------------------------------------------------

[1] Документът е достъпен в интернет на адрес: http://www3.minfin.bg/docs/dp_03-05.pdf

[2]Документът е достъпен в интернет на адрес:http://www.aeaf.minfin.bg/cms/docs/bg/ops/m_economy/growth_spring2004.pdf


 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).