Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За акцизите и горивата

Автор: Петър Ганев / 27.06.2008
Оцени тази статия:

Високите цени на горивата предизвикват вълна от коментари и предложения, както на национално, така и на европейско ниво. Наскоро Франция и Италия застанаха зад идеята да се използват данъчни похвати за спиране на непрекъснато растящите цени на горивата и конкретно за намаляване на ДДС върху горивата. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу пък се обяви за налагане на допълнителни данъци върху печалбите на петролните компании. Подобни предложения, особено що се касае до ДДС ставката, се изказаха многократно и в България. Всички тези предложения обаче са напълно необосновани и отклоняват вниманието от очевидните решения на проблема.

Истината е, че точно данъчните похвати лежат в основата както на проблема, така и на възможните решения, но тук съвсем не говорим за ДДС или пък за допълнително облагане на петролните компании. Когато разглеждаме цените на горивата, едно единствено нещо се набива на очи, а именно... акцизите.

Крайната цена на горивата се формира от три компонента - това са цената на производителя (за ЕС средно около 50% от крайната цена), акциз (за ЕС средно около 35% от крайната цена) и ДДС (за ЕС средно около 15% от крайната цена). Всъщност, това което прави стоката специална е именно налагането на акциз, който на практика представлява поне 1/3 от крайната цена. В Англия например, тази част от крайната цена на бензина, която се формира единствено поради налагането на акциз е по-висока от самата цена на производителя и около три пъти по-висока от частта, която се полага на ДДС-то. Всъщност, в ЕС няма нито една страна, където ДДС частта от крайната цена на бензина или дизела да е по-висока от тази част, която се полага на акциза. Тези факти ясно ни показват, че именно във високите акцизи, а не в ДДС ставките, се крие проблемът с високите цени на горивата.

Крайна цена на дизела (по елементи )в избрани европейски страни - юни 2008 г. (в евро)

Източник: Европейска комисия

  

От двете графики ясно се вижда, че ролята на акциза в крайната цена е по-сериозна при бензина, като в някои случаи дори надвишава 40-те процента (Франция, Англия, Германия). Причината за това е от една страна по-високите акцизи за бензина, а от друга по-ниските цени на производителя (съответно по-ниски крайни цени) на бензина спрямо дизела.

Крайна цена на бензина (по елементи )в избрани европейски страни - юни 2008 г. (в евро)

Източник: Европейска комисия

Каква обаче е разликата между акцизите и ДДС?

Налагането на ДДС има една единствена цел, а именно приходи в държавната хазна. Тези приходи се генерират като се облага потреблението на хората, независимо от това какви стоки или услуги се търгуват.

Акцизът от своя страна по принцип се налага с цел ограничаване на потреблението на дадена стока. Разбира се, акцизите също носят сериозни приходи за бюджета, но не това е основната им цел. Ако просто искаме повече приходи, винаги можем да повишим ДДС или някой друг данък. Налагането на акциз е провеждане на определен тип политика, чиято цел е да формира даден тип поведение или поне да ограничи определено такова - да накаже хората затова че пушат, да ги накаже затова че пият, да ограничи употребата им на горива, тъй като те са на изчерпване и замърсяват околната среда. Казано по-просто, чрез акцизите или ограничаваме употребата на определени вредни (или пък оскъдни) стоки, или поне караме хората, които ги употребяват да си плащат за това „удоволствие". Още Адам Смит е писал Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги".

Какво се случва в момента?

Цените на горивата са високи и около тях се създава сериозно напрежение. Недоволството е налице при превозвачите, при рибарите и въобще при голяма част от обикновените хора. Правителствата са взели присърце този проблем и поне на думи са решени да вземат съответните мерки. Проблемът обаче очевидно се крие именно в потреблението - при тези високи цени има хора, които не могат да си позволят да потребяват горива, така както са го правили досега. Това може да са хора, чийто бизнес зависи от това или просто хора, които искат да се возят в колите си. След като проблемът е в потреблението и е породен от високата цена, нека да видим как можем да намалим тази цена?

Първият компонент е цената на производителя и там едва ли ще намерим търсените отговори. С налагането на допълнителни данъци върху печалбите на петролните компании е далеч по-вероятно да „осъмнем" с още по-високи цени. Така че, остават другите два компонента - ДДС и акцизите.

„Заиграването" с ДДС ставките за различните стоки е опасно. Най-малкото се изкривяват стимулите, които движат икономиката на една страна. Това се наблюдава и в момента в България, където все повече сектори са се фокусирали върху протестите и исканията си за преференциално ДДС за техния бранш, отколкото върху бизнеса си. И това при положение, че такава преференциална ставка към момента не съществува. Можем само да си представим, какво ще се случи ако бъде удовлетворено искането на една от тези групи и силата с която ще завалят претенциите на всички останали.

Но какво да кажем за акцизите - за този данък, чиято цел е да ограничи потреблението (на горивата в случая). При положение, че проблемът е именно в потреблението, отговорът би следвало да е очевиден. Правителствата съзнателно са ограничили потреблението на горива (чрез налагането на акциз), а сега са изправени пред недоволството на хората, които не могат да ги потребяват. Вместо да коригират това свое решение (било то чрез намаляване на акцизите или тяхното премахване), правителствата са хукнали да търсят други решения - да намаляват други данъци или пък да налагат нови такива. Подобно поведение си е направо шизофренично. Въпреки наличието на очевидна причинно-следствена връзка между опита да се ограничи потреблението на горива (чрез налагането на високи акцизи) и в крайна сметка ограниченото потребление на такива, решенията се търсят във всякакви други посоки, но не и по отношение на акцизите.

Както обикновено позицията на българското правителство по въпроса е крайно пасивна. Да, акцизите в България са по-ниски от минималните такива за ЕС. Но също така е и вярно, че ние не се нуждаем от допълнителни приходи в бюджета (имаме рекорден излишък) и определено не се нуждаем да ограничаваме потреблението на горива. Вярно е и че сме членове на ЕС и е крайно време да заемем някаква адекватна позиция и да си отстояваме интересите. Това, че дадено решение зависи от ЕС не трябва да е повод за отчаяние, а стимул да си защитим позицията. Данъчна конкуренция по отношение на косвените данъци (включително акцизите) в границите на ЕС не е утопия и е крайно време да провокираме подобен дебат.

Нека, като за начало попитаме европейците: Ако високата крайна цена на горивата е в тежест на хората, тоест затруднява потреблението, тогава защо не се обърне внимание точно на този специфичен данък (акцизите върху горивата), които има отношение именно към потреблението на конкретната стока?!