Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За АЕЦ Белене, още веднъж делово и сериозно

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

[Този материал е подготвен, като отговор на писмо на наш читател - г-н Васил Николов във форума на И.З.И. ( виж). Дискусията за АЕЦ Белене става особено актуална след като премиерът г-н Кобурготски и вицепремиерът г-н Василев обявиха, че правителството възнамерява да подкрепи и започне проекта. До момента представители на кабинета не са защитили пред широката общественост с икономически аргументи целесъобразността на инвестицията.]

Ключовата дума, когато става въпрос за строителство на втора АЕЦ е "бизнес", твърди наш читател.

Тоест става дума за това, че някой ще направи нещо и след това ще го продаде някому. Особеното в случая е, че този, който иска да направи нещото ще го прави с пари на този, комуто това нещо ще се продава (без да му се предоставя правото да избира). Втората особеност е, че този, който сега реши да прави такова голямо нещо като Беленската атомна централа, вероятно ще е получил възнаграждение за строителството, ще се е "оттеглил на заслужен отдих", а нашите деца ще плащат цената, също по задължение. Онези, които решават имат власт, онези, които плащат - нямат.

При това положение първото обществено действие е обсъждането на строежа на АЕЦ Белене. Това беше и целта на нашите (доста стилизирани) сметки в предишния ни материал по темата ( виж).

Но все пак - това не е чист бизнес, а просто инвестиционен проект, макар и доста голям, за който е важно икономическата целесъобразност да бъде доказана преди започването му.

Идеята за изграждане на втора АЕЦ бе подкрепена от представители на правителството с аргументите, че това е "национален приоритет", че "България трябва да бъде енергиен център на Балканите" и т.н. С подобни мотиви не може и не трябва да се представя или защитата инвестиционна идея.

Вниманието на експерти, специалисти, министри, наблюдатели и всякакви други люде би трябвало да се съсредоточи върху оценка на очакваните разходи и възможностите на бюджета да ги покрие. Именно такава бе и нашата идея, да насочим дебата за АЕЦ Белене в друга посока, в търсене на икономическата целесъобразност на проекта.

Съвсем естествено рамката на разходите, която ние представихме се основава на прогнозни данни на Световната банка и наши собствени изчисления, така че не можем да претендираме за прецизност на информацията, още повече, че се правят оценки само до 2005 г. По-важното обаче беше дискусията да бъде насочена в инвестиционна насока и представителите на правителството да разгледат и обосноват икономическия смисъл от втора АЕЦ. В крайна сметка правителството не пренесе дискусията на тази плоскост, а министърът на икономиката и вицепрезидент г-н Василев просто заяви на срещите от Българския Великден, че "ще строим Белене, тъй като това е важно и е приоритет". Един вид дебатът е приключил.

Според нас не е. Затова смятаме, че е важно да се имат в предвид следните условия:

1. Много е важно как се смятат стойностите за Белене и аналогични централи. Ние се позовахме на най-често споменаваната цена - 1,5 милиарда щатски долара, защото няма друга информация. Доколкото ни е известно в цитираните цени за атомни централи не се отчитат разходите за включването на дадената централа в дадена енергосистема. Ако наскоро построените два блока в Индия и Китай имат единична стойност на 1,3 милиарда щатски долара, това още не значи, че тези в Белене ще са под 1,5 милиарда.

2. Според мнения на някои експерти, цената би трябвало да е наполовина, защото вече нещо е построено, реакторът е закупен и пр. Така би трябвало да бъде, ако се смята, че всичко е налице, добре консервирано и годно за употреба.

3. Твърде често се правят сравнения на разходите (себестойността) за единица електроенергия в България и други страни. Интересен пример в тази връзка е обстоятелството, че разходите за производство е 1 киловат час електроенергия в САЩ са по-ниски отколкото в България. Причините са няколко: там практически всички си плащат за това, което купуват; "загубата" на електроенергия по трасето е около шест пъти по-ниска; цените възстановяват не просто амортизацията на енерго-производствените активи - състояние, което България ще достигне през 2006, но и инвестициите; защото има относително ниски разходи по преработване и складиране на отработеното ядрено гориво и т.н. (Доколкото ни е известно - тези разходи не се калкулират в цитираните в България цени на електроенергия от АЕЦ - 3,5-3,7 цента.)

4. Независимо кой строи Белене, разходите не могат да бъдат като тези в САЩ, Китай, Индия или Русия - поради горните фактори, които влияят както върху цената на кредита и инвестициите, така и върху цената на електроенергията.

5. Както стана въпрос и в предишната ни публикация най-вероятно е строежът да бъде финансиран с държавни заеми от Запад, а изпълнението да се поръча от Изток. Проблемът с Русия, сиреч със заемите "от Запад, за да се плаща на Изток" е следният: кредиторите на България са по начало на запад (защото там има ресурс и защото там е търговията на българските фирми) и правилата за изпълнение на договорите са доста твърди. Ако примерно вие заемате при стриктни условия от някого, за да осъществите някакъв свой проект, вероятно ще искате доставките за неговото изпълнение също да навреме и с добро качество на ниска цена. Ако вие наистина бихте постъпили така със своите пари, нека приложим същите изисквания и към разполагането с парите на българското гражданство. Разликата между свои и чужди пари обяснява защо вторите толкова лесно се харчат, особено за големи проекти като Беленската АЕЦ. Кой и как ще накара руски компании (или Руската федерация) да се държат по този начин, ние не знаем. Независимо дали са лоши или не, те държат 90 на сто от доставките на енергийни ресурси за икономиката на България, прибират за рециклаж и складиране отработеното ядрено гориво и доставят не малка част от оборудването на цялата енергийна система (т.е. не само АЕЦ). Би било идиотизъм от руска страна да не се използва това положение, за избиване на по-висока цена всяка доставка особено по големите проекти. Както би било идиотизъм да се взема заем от доставчика. Нека по този повод все пак повторим: безобразие е цените и условията за изграждането и експлоатацията на Белене да не се обсъждат, но двойно по-голямо безобразие е съдбата на проекта да е фактически предрешена с параграф втори на протокола за търговия и сътрудничество с Руската федерация. Така или иначе, Русия няма конкурент на българския енергиен пазар, следователно е почти невероятно българските потребители да получат по-добри условия от тези в Индия и Китай или други страни, където такава конкуренция е налице. Също така е почти невъзможно да има финансиране и изпълнение на проекта от западни институции (фирми и банки) без държавни гаранции, поради същата липса на конкурентни на Русия местни играчи. Дори ако цената е такава като в Индия (1,3 милиарда на реактор) това означа правителството на поеме харч равен на около 10% от брутния вътрешен продукт на тази година.

6. Когато се разглеждат другите инсталирани мощности в България не е лошо да се има в предвид, че "запушването" на загубите само на топлофикациите ще даде повече енергия отколкото ще бъде "загубена" като инсталирана мощност на Козлодуй 3 и 4.

7. Конкурентността не е свързана с евтина енергия и ресурси, но това е друга тема. През 2001 г. 53% от износа на българската икономика (т.е. българските фирми, а не правителството, което е собственик на НЕК и АЕЦ) са услуги. Делът на услугите в потреблението на енергия през 2001 г. е 7,3% (до 2020 г. този дял няма да бъде повече от 12%). Всъщност изграждането на допълнителни мощности е субсидиране на неконкурентната промишленост, която сега харчи около 60% от енергията (без да я плаща в особено значителни размери) при 2,5 пъти повече разхищение на единица продукт отколкото в Румъния. Цените на петрол и газ вероятно ще падат, каквато е тяхната история и през изминалите 30 години, независимо от стабилността в Близкия изток. (За повече информация виж - World Energy Outlook - доклад, който може да бъде закупен по Интернет срещу 165 щатски долара.)

8. НАТО струва около 3% от брутния вътрешен продукт на година (т.е. около 900 милиона лева); разходите за околна среда включват разходите по затварянето на първите четири блока на Козлодуй и всички вече поети задължения по международни договори. Имаме една малка грешна в предположенията по предишните ни сметки - заложихме по-малък дълг на пенсионната система (предполагайки частичното му покритие с освободени средства от суаповата сделка с външния дълг.) На практика нарастването на разходите на НОИ ще бъде допълнителна рестрикция към възможностите на правителството да финансира допълнителни проекти.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!