Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Възможно ли е едновременно общество, което се грижи за всички да е свободно?

15.12.2006
Оцени тази статия:

За никого не бяха изненада данните от многоцелевото наблюдение на домакинстватапрез 2003 г., представени тази седмица. Фокусът на наблюдението е бедносттав България. За първи път е дефинирана линия на бедност, която да е отправнаточка за правителствената политика в тази област. При избраната от екипа(измежду 45 линии на бедност) линия на бедност от 102 лв. разходи на месец,делът на бедните в страната е 14%. При 102 лв. линия на бедност в Българияима 409 хиляди бедни домакинства, а в тях живеят 1 113 хиляди бедни лица.Според изследването рисковите групи, които са застрашени от бедност, самногочленните семейства с 3 и повече деца, самотните родители, домакинствата,в които има безработни, самотно живеещи възрастни хора. Като основни фактори,от които зависи рискът за бедност, изследователите определят образованието,икономическия статус и демографската структура на домакинствата. Всеки безработенувеличава риска за бедност на домакинството, в което живее, с 50 процента,а всеки работещ намалява риска за бедност с 33 процента.

Бедността е състояние, което не е избрано доброволно от никого. Но имапредпоставки, които увеличават шанса на индивидите да попаднат в тази група.Това е липсата на образование (или ниско такова), ниската квалификация,нежеланието за преквалификация или продължително и упорито търсене на работа(обезкуражени). Това е изборът на хората в трудоспособна възраст. Има ичисто лични решения, като раждането на трето и повече деца без възможностиза издръжката им, прахосването на лични средства, участието в престъпления,които после повличат хората надолу в социалната йерархия. Възможността дасе получават социални плащания стимулира това поведение. Бедността ще съществувадо момента, в който хората продължават да правят грешни лични решения. Публичнитепрограми трябва да бъдат последна възможност за оцеляване (предназначенинапример за пенсионерите с по-ниска от линията на бедността пенсия, самотнитепенсионери, хората с увреждания, които нямат възможност за трудова заетост).Накратко, нуждаещите се не трябва да възприемат държавната помощ като алтернативана работата или компенсация за грешен личен избор.

Един от начините за подобряване състоянието на бедните е намаляване надържавното регулиране. Това разбира се важи с пълна сила за всички граждани,но опростяването или отпадането на лицензионните, регистрационни и разрешителнирежими значително ще увеличи възможностите на всички (включително и на бедните)да се грижат за себе си. Не е логично да са предоставят помощи (социалниплащания, стипендии и др.) от една страна, а от другата да се изземва значителначаст от доходите под формата на данъци.

Друг важен въпрос е как правителството тълкува незначителната разлика междунастоящата минимална работна заплата (120 лв.) и прага на бедност, цитиранв изследването (102 лв.). Държавата разглежда минималната работна заплатакато минималния доход, който всеки работник трябва да получава за положентруд. Прагът на бедност от своя страна е този месечен доход, който гарантирафизическото оцеляване на индивида (храна, облекло, жилище, ограничен достъпдо образование и здравеопазване и др.). По тази логика, разликата от 18лв. се счита за достатъчна, за да разграничи хората, които полагат трудза да си набавят най-необходимото (т.н работещите бедни) от тези, коиторазчитат единствено на държавата.

Същинското преодоляване на бедността обаче, трябва да стане не с активнимерки на държавата, а чрез частния сектор. Той е в основата на икономическиярастеж, който е единствения разумен и ефективен начин за намаляване на бедността.Колкото е по-голяма степента на икономическа свобода (индивидуалния избор,доброволната размяна, свободната конкуренция и защитата на личността и собствеността[1] ), толкова повече ще намалеят бедните хора.

Както пише Чарлз Мъри[2] “има три основни правила, които възпрепятстватуспеха на правителствените програми за подпомагане на бедните:

1. Правилото за несъвършената селекция – всяко конкретно изискване за получаванена плащания по определена държавна програма нерационално ще пропусне определениполучатели от нея;
2. Правилото за компенсациите – всеки социален трансфер увеличава общатаполза на състоянието, което е причина за трансфера;
3. Правилото за общата вреда – колкото по-вероятно е да се промени доброволноповедението на бенефициентите на държавни помощи, толкова по-вероятно едържавната програма, предизвикваща тази промяна да причини обща вреда”.

Най-изчерпателното подробно проучване на връзката между икономическатаполитика и просперитета е изготвеният от канадския Фрейзър Институт Индексна икономическата свобода (информация за България от последния доклад вижтук). Той включва 21 показателяот размер на правителството до регулирането на труда и бизнеса. Индексътпоказва връзката между намаляването на бедността и високата степен на икономическасвобода. Един от изводите на авторите на доклада е, че страни с първоначалнониски нива на доходите могат сравнително бързо да се превърнат в странис по-висока степен на икономическа свобода ако политиката на държавата подкрепяувеличаването и.

 

--------------------------------------

[1]Индекс на икономическата свобода: доклад 2004 (заповече информация виж: www.freetheworld.com)

[2]Професионален анализатор на социални програми съсседем годишен опит в амерканската неправителствена организация AmericanInstitutes for Research.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).