Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Възможни съкращения на чиновници - най-после разумно предложение от правителството

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата стана ясно от информации в пресата, че според министърана държавната администрация Димитър Калчев правителството подготвя съкращаванена около 20% от чиновниците. Според него само през последните две годиниброят им е нараснал с над 8%, като основната причина за това е интеграциятас Европейския съюз и изискванията за разкриване на нови агенции и административнислужби.

Коментарът на подобно предложение може да бъде само един – ИПИ напълноподкрепя тази инициатива за реформиране на администрацията както и на бюджетниясектор като цяло. Според данните на НСИ към юни 2004 г. наетите лица потрудово и служебно правоотношение в дейностите по държавно управление изадължително обществено осигуряване са 121 хил. души, докато през януари2003 г те са били 98 хил. В посочената категория от официалната статистикасе отнасят точно чиновниците и следователно в продължение само на годинаи половина техният брой е нараснал с около 20%. Освен това тук не са отразенислужителите по граждански договор, но тъй като няма публикувани данни затехния брой не можем да направим заключение дали те също са се увеличили.

По-големият брой чиновници се съчетава и с нарастване на заплатите им.През второто тримесечие на 2004 г. средната заплата в сектора е 405 лв.месечно, докато през същия период на 2003 г. тя е 378 лв. или нарастванесъс 7%. Ако сравним обаче, само разходите за заплати за тези служители засъответните тримесечия - през 2004 г. те са приблизително 48.7 млн. лв.,а през 2003 г. – 37 млн. лв., ще видим, че за разгледания период нарастванетона разходите е с около 31%.

Това не се случва само през тази година, но напоследък темповете на нарастванена разходите за администрацията се засилват. Показателен е фактът, че през2002 г. броят на чиновниците е бил почти постоянен – около 98 хил. души,докато след това рязко се повишава.

Разбира се, ограничаването на администрацията няма да е лесно, тъй катое естествено да възникне съпротива от страна на заинтересованите групи хора.Основната цел на бюрократите е да максимизират властта си чрез увеличаванена заплатите и разширяване на влиянието си, а в този случай ще се получиточно обратното. При изготвянето на бюджетите им – особено когато са базиранина исторически принцип – те изискват повече пари от необходимите за извършванетона определена услуга и преувеличават ползите от дейността си, като по тозиначин дори част от разходите да не бъдат одобрени те реализират постояннонарастване на разполагаемите си средства. Следователно те не само че неподобряват ефективността си, а напротив – за тях се създават допълнителнистимули да я влошават.

Това е характерно и за България – качеството на публичните услуги не сепроменя, но те струват на данъкоплатците все по-скъпо. Предприетите инициативиза въвеждане на електронно правителство засега също не дават достатъчнирезултати, макар че за тях се отделят значителни по размер средства от бюджета.За сравнение можем да посочим например Гватемала, където преминаването къмелектронен път на подаване на данъчната декларация и плащането на данъкае струвало общо $220 хил. и е отнело около година (за по-подробно описаниена реформата в Гватемала виж тук).За съжаление, тук нещата не се случват толкова бързо и по-същественото е,че сякаш няма желание за това.

Все пак, ако в действителност бъде предприето съкращаване на чиновниците,това ще има дългосрочни положителни последствия за българската икономика.Може да се предположи, че в началния период на реформата ще има разходиза бюджета за обезщетения за безработица за съкратените служители, но отдруга страна значително ще се понижат разходите за заплати и осигуровки.Това ще даде възможност на наистина способните служители да получат и по-високивъзнаграждения и да бъдат стимулирани да работят повече и да се развиват.

Друг аспект на реформата са политическите разходи за управляващите въввид на възможна загуба на гласоподаватели както от групата на самите чиновници,така и от техните семейства и близки, които също ще понесат загуби. Тезизагуби ще са материални във вид на пропуснати парични доходи, а освен товаи на престиж и на обществено положение от заеманата длъжност.

Съкращаването на чиновници предполага една понижена роля на държавата викономиката и делегиране на част от дейностите, които до момента са билиизцяло публични, на частния сектор. Това ще допринесе за по-голяма ефективностна производството и доставянето на тези услуги и съответно до по-висококачество или по-ниски цени.

Не на последно място трябва да отбележим, че така ще има възможност запо-голямо понижение на данъците от планираното, което да засегне всичкиработещи хора и ще повиши реалните им доходи. Дългосрочните ефекти от по-нискитеданъци са известни и несъмнени и това е още едно основание да се пристъпикъм подобни действия за по-малка бюрокрация.

Идеята за оптимизиране размера на администрацията безспорно е добра, новсе пак тя още е само във вид на устно предложение. Досега правителствотоне е доказало, че в действителност е твърдо решено да започне една наистинатрудна реформа и да я довърши докрай. Освен това парламентарните изборинаближават и управляващите лансират все повече идеи, насочени в точно противоположнапосока – да се похарчат средствата на данъкоплатците с цел привличане надопълнителни гласове. Именно мерки като тази – ако бъде извършена - ще покажатедна отговорна и насочена към засилване на икономическото развитие позиция,която наистина би могла да донесе ползи за правителството.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).