Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Възможни подходи за разрешаване на проблемите с местните финанси

14.12.2006
Оцени тази статия:
Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

След започване на работата си новата администрация логично започна да инвентаризира завареното. Тази седмица отново се повдигна въпросът с финансовото състояние на общините. Оказва се, че в много случаи общините са получили целеви субсидии по инвестиционни програми, изхарчили са парите за други дейности (издръжка), договорите с изпълнителите са сключени, но няма средства да се изплатят. Подобни казуси напоследък неизбежно водят до дебат за промяна на Конституцията, така щото общините да могат да определят сами размера на някои данъци.

Трябва да се има предвид обаче следното:

1/ В момента общините получават от централния бюджет общи субсидии, целеви субсидии и субсидии по инвестиционни програми. Общите субсидии представляват опит за централизирано преразпределение на средства с цел изравняване на състоянието в различните общини. Сегашните критерии за определяне на общата субсидия са основани на няколко обективни показателя и се приемат всяка година със закона за държавния бюджет.

2/ Инвестиционните субсидии се определят с отделни закони или актове на правителството, без да има обективни критерии. Такива не може и да има, защото тези разходи се правят за проекти, наложени и одобрени от централната изпълнителна власт. На практика общинските бюджети играят ролята на пощенска кутия.

3/ Големият проблем не е в събирането на приходи, а в ясното разделяне на функциите и правомощията на местната и централната власт. Дейностите, които са в правомощията на общините, трябва да се финансират от местни приходи (например събиране на смет, поддръжка на инфраструктура и т.н.). От друга страна, след като образованието е национално унифицирано и общините не могат да решават за учебните програми и заплатите на учителите, защо е нужно да се имитира независимост като се финансират училищата от местния бюджет?

4/ Докато не се получи съответствие между разделението на правомощията и разделението на финансирането, никакви промени в Конституцията не могат да решат проблемите за местните и централния бюджет.