Възможни ефекти от увеличаването на данък „здраве“

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През последните две седмици в медиите се появи информация за евентуално увеличаване на задължителните вноски за здравно осигуряване от 6% на 8%. В тази връзка представяме кратък анализ на подобен сценарий и някои от възможните ефекти от такова решение.

Третираме задължителните вноски за здравно осигуряване като квазиданък поради:

техния задължителен характер;

несъответствието между обем на вноските от едно лице и обема на услугите (ако изобщо може да бъде измерен при подобна система), които той/тя получава.

Следователно задължителните разходи за здраве са част от разликата между общите разходи за труд и разполагаемия доход на един работник (ако базираме анализа на дохода на наемния труд). В таблицата по-долу е представена структурата на разходите на труд при два варианта:

(1) когато задължителните здравни осигуровки са 6%.

(2) когато задължителните здравни осигуровки са 8%.

Разходи за труд и разполагаем доход на работника в България % от общите разходи за труд (1) (2)Данък върху личния доход 9 9Осигуровки за пенсия 25 25Данък за фонд ПКБ 3 3Здравно-осигурителни вноски 4 6Разполагаем доход 59 57Общо разходи за труд 100100

Бележка: Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г.; прието е, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е размерът на средната работна заплата според очакванията на правителството за 2002 г.); прието e, че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца.

Източник: Институт за пазарна икономика.

Както ясно се вижда, във вариант (2) разликата между разходи за труд и разполагаем доход нараства от 41% на 43%. Вероятните ефекти от подобно развитие са:

1) Негативен ефект върху официалната заетост. (за неформалната заетост в България може да прочетете изследване на ИПИ за сивата икономика, което за момента е достъпно единствено на английски език). Това е валидно при положителна еластичност на предлагането на труд, което вероятно е така в секторите с по-ниска средна производителност. Следователно евентуални съкращения (или несъздаване) на работни места ще се отнасят главно за гражданите с доходи под средния.

2) Негативен ефект върху ръста на разполагаемия доход.

3) Положителен ефект върху т.нар. unit labor costs (разходите за труд на единица добавена стойност). Това ще има негативен ефект върху предлагането на пазарите на стоки и услуги и следователно негативен ефект върху ръста на добавената стойност.

4) Негативен ефект върху оборотът на фирми и работни места и следователно възпиращ ефект върху ръста на средната производителност на труда.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.