Възможни ефекти от намеренията на правителството в енергетиката

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Миналата седмица правителството одобри енергийна стратегия на България за 2002-2005 г. Тя предвижда накратко следното:

1/ За разлика от предишната стратегия и действащия закон за енергетиката, с новата концепция се премахва модела „единствен купувач“. Това би означавало (ако се случи), възможност за договаряне между производители и потребители на енергия при гарантиран достъп до преносните мрежи според предварително уточнени правила. По този начин правителството се съобразява с препоръките на Световната банка за реформи в енергийното регулиране.

2/ Стратегията обаче не предлага срокове за либерализиране и примерни стъпки. Единственото ясно нещо е, че първата стъпка ще засегне най-големите потребители (с около 10% от общото потребление в страната). За газа това са трите торови завода; за електричеството са най-вероятно около 15-20 големи индустриални предприятия.

3/ При определянето на целите и принципите не става ясно дали държавата ще бъде регулатор на пазара или пряк участник. От една страна, се декларира намерение държавната намеса да се ограничи до създаване на прозрачни условия за развитие на енергетиката. Другите цели, свързани с инвестиции, цени, финансова дисциплина, предполагат, че държавата ще продължи да бъде собственик и съответно – играч на пазара.

4/ Съществува вътрешно противоречие в стратегията – едновременно се декларира намерение за либерализиране на пазара, и заедно с това намерение за инвестиции в нови мощности. Към момента около 60% от създаваната електрическа енергия се създава от предприятия, които няма да участват на един бъдещ свободен пазар. Една нова АЕЦ също би била допълнително нарастване на дела на непазарна генерация на енергия.

Всичко това има пряко отношение към конкурентността на местните фирми:

1/ В България е относително висок разхода за енергия при създаването на добавена стойност – около 10-12 пъти по-висок от средния за страните от ЕС. Това означава, че цената на потребяваната енергия у нас е относително по-значима за конкурентността на предприемачите, отколкото е в ЕС. Малки промени в цената имат значим ефект върху разходите на компаниите.

2/ Съществуването на енергиен пазар би се отразило най-бързо и най-силно именно върху възможностите на бизнес-потребителите. В момента обаче, фирмите в България плащат средно около 30% повече от битовите потребители, а в същото време разходите по доставянето на големи потребители са многократно по-ниски от тези за битовите потребители. Възможността за пряко договаряне би дала възможност на цените за бизнес-потребителите значително да спаднат.

3/ Такива са и резултатите от либерализацията на енергийните пазари в други страни. Цените на електричеството при големи доставки са между 1.9 и 2.9 цента за киловатчас в Англия, около 2.9-3.2 цента в някои провинции на Канада, около 2.3-2.8 цента в Германия. За сравнение, българските фирми плащат средно 3.7- 5 цента на киловатчас.

Имаме основания да смятаме, че промяната в регулирането на енергетиката в България няма да донесе толкова значими положителни ефекти. Основанията за това са:

“ Конкуренцията ще бъде ограничавано чрез контрол върху цените. На практика това ще стане чрез специални условия при приватизацията на централите.

“ Вносът на електрическа енергия ще бъде ограничен. Декларираното намерение е да се възпрепятства „ценовия дъмпинг“; стопанският смисъл на това е недопускане на внос на по-евтина енергия от външни производители.

“ Правителството поддържа намеренията си да субсидира цените за битовите потребители. Средства за това най-вероятно ще се търсят чрез по-високи такси и ограничения за участниците на енергийния пазар.

“ Най-вероятно пазарът на природен газ няма да се либерализира. Виждането в концепцията е Булгаргаз да бъде „единствен купувач“, при достъп само на някои (определени от правителството) компании до свободно договаряне и/или внос.

В заключение, малко вероятно е да се появят частни инвеститори в електропроизводството. Няма как да съществува „полупазар“ – рисковете и разходите да се понасят от частните инвеститори, докато правителството да си запази правото да определя цените и възвращаемостта. Подобна регулация, съчетана с присъщия на страната висок политически риск (независимо от благоприятните донякъде развития през последните 5 години), прави икономически безсмислено да се навлиза на пазара, освен ако не се очакват някакви специални политически привилегии.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.