Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Възхвалаза президента Рейгън

15.12.2006
Оцени тази статия:

Загубихме един велик президент, велик американец и велик човек, а аз загубихи един скъп приятел.

През своя живот Роналд Рейгън имаше такова ободряващо и укрепващо присъствие,че беше лесно да забравиш какви страховити задачи си постави той самият.Той се стремеше да излекува наранения дух на Америка, да възвърне мощтана свободния свят и да освободи поробените от комунизма. Това бяха трудниза изпълнение и много рисковани каузи и бяха преследвани почти безгрижно,а освен това Роналд Рейгън въплъщаваше още една велика кауза, която АрнолдБенет нарече някога “великата кауза на окуражаване на всички”. В неговатаполитика имаше свежест и оптимизъм, които привлякоха привърженици на другиидеи от всякакви класи и народи и, в крайна сметка, от самото сърце на “империятана злото”.

Неговото чувство за хумор имаше и друга цел отвъд самия хумор. В ужаснитечасове след опита за убийство срещу него, непринудените му шеги осигурихаспокойствие на загрижения свят. Те бяха доказателство, че след терора ипо време на истерия поне едно велико сърце остава разумно и духовито. Тебяха истинска опора срещу напрежението. И може би означаваха опора от по-различенвид. Самият Рони със сигурност вярваше, че е върнат към живота с определенацел. Както каза на един свещеник след възстановяването си: “Колкото и времеда ми остава сега, то принадлежи на Големият приятел горе”. И е вярно, чее трудно да се отрече, че животът на Роналд Рейгън е даден от провидението,ако погледнем какво постигна той през следващите осем години.

Някои предсказваха залеза на Запада. Той вдъхнови Америка и нейните съюзницис нова вяра в мисията им за свобода.

Някои виждаха само ограничения пред икономическия растеж. Той преобразиедна стагнираща икономика в двигател на нови възможности.

Някои се надяваха в най-добрия случай на неспокойно съжителство със Съветскиясъюз. Той спечели Студената война, като не само че не направи и един изстрел,а освен това покани враговете си да излязат от крепостта си и ги превърнав свои приятели.

Аз не мога да си представя как някой дипломат или драматург би могъл дакаже по-добре думите, с които той се обърна към Михаил Горбачов на срещатана високо равнище в Женева: “Нека да ти кажа защо не ти вярваме”. Тези думиса искрени и тежки и никак не е било лесно да се чуят. Но те също са яснапокана за едно ново начало и една нова връзка, която да се основава на доверие.

Днес ние живеем в свят, който Роналд Рейгън започна да преоформя с тезидуми. Това е един много различен свят, с различни предизвикателства и новиопасности.

Като цяло обаче, това е свят на по-голяма свобода и благоденствие, наповече надежди от този, който той наследи, когато стана президент.

Като министър-председател, аз работих заедно с Роналд Рейгън през осемот най-важните години от живота ни. Ние редовно разговаряхме както предида започне, така и след като приключи с президенството и аз имах достатъчновреме и основания да разсъждавам относно това, което го направи велик президент.

Роналд Рейгън познаваше себе си. Той имаше твърди принципи и, според мен,правилни. Той ги излагаше ясно. Той действаше решително, воден от тях. Когатосветът създаваше проблеми пред Белия дом, той не ги избягваше, нито се обърквашеили съкрушаваше.

Той почти инстинктивно знаеше какво да прави.

Когато помощниците му подготвяха материали за възможни решения, те можехада премахнат цели рафтове с предложения, които знаеха, че старецът никоганяма да използва. Когато съюзниците му попаднеха под съветски или домашеннатиск, те можеха да погледнат уверено към Вашингтон за непоколебим водач,а когато враговете му пробваха американската решителност, те бързо разбраха,че неговата решителност е твърда и непреклонна.

Неговите идеи, макар че са толкова ясни, изобщо не са опростени. Той разбирашемногото страни на истината. Да, той предупреждаваше, че Съветският съюзима неудържим стремеж за военна мощ и териториална експанзия, но освен товатой чувстваше, че съюзът е погълнат от системни недостатъци, невъзможниза реформиране. Да, той не се скри от изобличаването на московската империяна злото, но осъзна, че въпреки това е възможно да се появи добронамеренчовек от тъмните и коридори.

Така президентът устоя на съветската експанзия и притискаше слабите Съветивъв всяка област, докато не настъпи денят и комунизмът не започна да сесрива под комбинираната тежест на този натиск и на собствените си недостатъци.И когато добронамереният човек наистина се появи от тези руини президентътРейгън пристъпи напред, за да му стисне ръката и да предложи искрено сътрудничество.

Нищо не е по-характерно за Роналд Рейгън от това благородно великодушиеи нищо не е по-американско.

Тук може би е и последното обяснение на постиженията му. Роналд Рейгънповеде американския народ със себе си в своите огромни усилия, защото междутях имаше съвършено съгласие. Той и те обичаха Америка и това, зад коетозастава: свобода и възможности за обикновените хора.

Като артист, по време на златните години на Холивуд, той помага за оживяванетона американската мечта за милиони хора по целия свят. Самият му живот беизпълнение на тази мечта. Той никога не се поддаде на притеснението на някоихора да изразят честно любовта си към родината. Той можеше да каже “Господда благослови Америка” с еднаква страст пред публика и в личен разговор.И по този начин той можеше уверено да призове любимите си сънародници данаправят жертви за Америка и за тези, които очакват от Америка надежда испасение.

Като използва рамото на американския патриотизъм той повдигна света. Ието сега светът в Прага, Будапеща, Варшава и София, в Букурещ, в Киев идори в Москва, светът оплаква кончината на великия освободител и повтарямолитвата му: Господ да благослови Америка.

Животът на Роналд Рейгън е богат не само заради обществените постижения,но също и заради личното щастие. Всъщност, обществените постижения се основаватна личното му щастие.

Повратната точка в живота му беше срещата и женитбата му с Нанси. По тозивъпрос имаме ясно свидетелство от обичащ и благодарен съпруг: “Нанси сепояви и спаси душата ми”.

Днес ние споделяме нейната скръб, но освен това и нейната гордост, кактои скръбта и гордостта на децата му. През последните години от живота муумът на Рони беше замъглен от болест. Сега тази мъгла се вдигна. Той отновое самият себе си, повече откогато и да е било на този свят и можем да бъдемсигурни, че Онзи горе никога не забравя тези, които си спомнят за него.И както последното пътуване на този истински пилигрим го отведе отвъд залезаи когато настъпи утрото в рая, на мен ми се иска да мисля като в думитена Баниън, че “всички фанфари са звучали от другата страна”.

Ние все още живеем в здрач, но имаме един фар, който да ни води, койтоРоналд Рейгън никога не е имал. Ние имаме неговия пример. Нека днес да благодаримза този живот, който даде толкова много на всички Божии чеда.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).