Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Вървете по ... !

Автор: Петър Ганев / 03.05.2007
Оцени тази статия:

Замисляли ли сте се някога от къде извира идеята за прогресивното данъчно облагане? Защо едни хора са длъжни да отделят по-голяма част от своя доход в полза на общото благо? Защо наказваме богатите, затова, че са осмелили да бъдат ... богати?

Изворът на този начин на мислене е колективизмът. Тук не става дума за крайните му проявления, под формата на социализъм или комунизъм, а за колективизма залегнал в основите на почти всички политически системи по света.

Идеологията на колективизма е много проста: Между хората не трябва да има сериозни разлики в икономическо отношение. Никой не трябва да бъде неприлично богат. Никой не трябва да изпада в крайна бедност. Трябва да затворим пропастта между бедни и богати. Нека да приветстваме „икономическата справедливост"!

Това е една наистина силна идея!

Това е една наистина разпространена идея!

Това е една много лоша идея!

„Пропастите" - или разликите - са присъщи за човечеството. Искаме ли да затворим „красивата пропаст" и да направим така, че всички жени да си приличат? Искаме ли да затворим „талантливата пропаст" и да превърнем всички певци и артисти в посредствени?

В един свят без „пропасти" всички ще бъдем еднакви. Всички ще бъдем от един пол. Всички ще знаем едни и същи неща. За какво ще си говорим? Всички ще имаме еднакви професии и умения. Това означава и еднаква работа. Всички ще имаме еднакви почивки и празници. Шест милиарда човека играещи волейбол - по 3 милиарда в отбор. Идеята за свят в който всички си приличат - по отношение на богатството или каквото и да е било друго - е илюзия за глупаци.

Но идеята да затворим пропастта между бедни и богати е не само глупава. Тя е неморална, защото е обвързана с една лъжа. Представата за икономическото равенство се основава на една стара заблуда относно икономиката, произлязла от т.нар. „лошо икономическо мислене". Идеята, че богатството е фиксирано и икономиката е някакъв „нулев сбор". Или казано по-просто, ако аз си позволя да изям повече от едно парче пица, някой друг ще остане гладен и ще ме гледа лошо. Само че богатството се базира на производителността. А без производителност нямаше да има нито икономика, нито икономическо мислене (независимо дали добро или лошо), нито пица, нито каквото и да било друго. Щяхме да седим и да се взираме в камъните, а по някое време може би щяхме да почнем и да ги ядем.

Богатството се базира на производителността, а тя пък може да се увеличава. И в това отношение е пословично „разтеглива", както изтъква и Агнъс Мадисън в „Преглед на световната икономика от 1820 до 1992 година". Мадисън е проучил  икономическия растеж след 1950 г., а също и всички статистически данни и експертни оценки, имащи отношение към темата. На тази основа е изчислил, че до индустриалната революция въпросният растеж е бил меко казано мижав. Превърнат в щатски долари от 1990 г., световният БВП на глава от населението - или стойността на всичко, произведено на Земята - е нараснал от $ 566 през 1500 г., до $ 667 през 1820 г. Това ще рече, че през този период световното богатство се е увеличавало с около 30 цента годишно.

След индустриалната революция обаче става някакво чудо. Общият БВП на света скача от 695 милиарда долара през 1820 г. на почти 28 трилиона долара през 1992 г. През тази година планетата е разполагала с абсолютно същото количество обработваема земя, както и през 1820 г., но с доста по-малко природни ресурси. А за същият период населението е нараснало от милиард и нещо на близо 5,5 милиарда души. Но дори и при това положение световният БВП е скочил от $ 667 на $ 5 167 на глава от населението. Тоест благоденствието се е увеличило средно с 26 долара годишно. И общото ни богатство се е увеличило сто пъти по-бързо в сравнение с времената до индустриалната революция.

Мадисън продължава своето изследване и досега, като данните за годините 1992 - 2003 са поразителни. За 11 години световният БВП скача от 28 трилиона долара на 40 трилиона, а населението се увеличило с 0,7 млрд. души! БВП на глава от населението скача от $ 5 167 на $ 6 477. На долната графика са показани данните за БВП на глава от населението в развиващите се райони за втората половина на 20-ти век. Това са районите, където все още има хора, живеещи в крайна бедност или иначе казано, с по-малко от един долар на ден. От тези данни ясно се вижда, че на света няма населено място, което да обеднява. Богатите стават по-богати, а бедните стават ... по-богати!

БВП на глава от населението 1950 - 2000 година:

Източник: „Historical Statistics for the World Economy: 1 - 2003 AD"; Angus Maddison (1990 International Geary-Khamis dollars)

 

Така че, ако богатството не се дължи на някаква световна епидемия от джебчийство и това, което те прави по-богат, не ме прави по-беден, трябва ли изобщо да се притесняваме за т.нар. „справедливост"? Ами не трябва!

А именно тази „икономическа справедливост" обуславя прогресивното данъчно облагане, като основен инструмент за преразпределение на богатството от богати към бедни. Да, но след като е очевидно че богатите са изцяло отговорни за своите пари и не са ги спечелили за сметка на някой друг, защо е това преразпределение? Това справедливост ли е или обир?

Справедливостта е тема, наситена с огромен емоционален заряд. Трудно е да се изгради политическа структура, гарантираща някаква икономическа справедливост. Земната карта е изпъстрена с много неуспешни опити. Като основа на политическата система, т.нар. „справедливост" не може да бъде никаква добродетел. В това отношение Стария завет е напълно ясен. Да, Библията може да не изглежда особено надежден източник за икономически изследвания, но нека се опитаме да осмислим - от икономическа гледна точка - Десетата заповед.

Първите девет се занимават с теологически принципи и общественото устройство. Не трябва да си правиш кумири, да крадеш, да убиваш и т.н. Да, това си е справедливо отвсякъде. Но ето че идва и десетата: „Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти"

Ето основните правила на Господ Бог, които трябва да спазваме в своя живот - един съвсем кратък списък от свещени задължения и морални предписания, в който изведнъж се появява и това: „Не завиждай за кравата на комшията".

Това пък защо?! Защо Господ, които е трябвало да каже на Мойсей само десет неща, е избрал да включи между тях и „по-особеното отношение" към домашния добитък на съседите ти? Защото тази заповед е изключително важна за благосъстоянието на което и да било общество. С други думи, ако ти се е прищяло апартамент, кола или просто пица, няма защо да се сърдиш на комшията, че си ги има тези неща, ами запретни ръкави и се сдобий със свои! Десетата заповед съдържа и едно послание към колективистите, обсебени от идеята за „справедливост". Към хората, които са убедени, че благата трябва да се преразпределят по какъвто и да е било начин. Към хората, които мислят, че богатите са задължени на бедните. Към хората, които са отговорни за системата на прогресивното данъчно облагане. Посланието е съвсем ясно и недвусмислено: Вървете по дяволите!

Ако искаме целият свят да е богат, трябва да заобичаме богатството. Бедни и богати трябва да се третират като равни и да забравим преразпределението. Това предопределя и наличието на плосък данък. Да, разликата между „изобилие" и „оскъдица" поражда един много сериозен проблем, но проблемът не е в самата разлика, а в бедността. Иначе богатството е нещо хубаво.

И вие го знаете, особено ако става дума за вашето лично богатство. Ако забогатеете, това ще е нещо велико. Ще обогатите не само своя, но и живота на цялото си семейство. Това ще ви даде възможност да осигурите образование за децата си, да пътувате и да опознавате света. Да инвестирате в стойностни неща. Да давате пари за благородни каузи. Да помагате на приятелите и съседите си. На ближните. Просто животът ви ще стане по-добър, ако забогатеете. И животът на тези около вас ще стане по-добър. Да, вашето богатство е нещо хубаво. А тогава защо и богатството на всеки друг да не е нещо хубаво?!

 

* Статията се базира на изказване на Пи Джей О'Рурк на конференция на Института Кейто в Шанхай, Китай; 1997 година. По-късно тази реч намира място в неговата книга - шедьовър „Изяж богаташа - някои наблюдения върху икономическото неравенство в света". Книгата е издадена на български език.

Патрик Джейк О'Рурк е един от журналистите с най-голяма читателска аудитория в САЩ, определян от „Уолстрийт Джърнъл" като „най-забавното перо на Америка".